Степен орел
Aquila nipalensis (Temminck, 1828)
Aquila orientalis Cabbanis, 1857: Reiser, 1894: 115; Aquila nipalensis Hodgson: Патев, 1950: 185; Aquila rapax (Temminck): Симеонов и др., 1990: 195; Симеонов, Мичев, 1991: 88.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN В[1(a)+2(а)]+D; ЗБР-III; международен: ECS-spec 3, БеК–II, CITES-II, БoK-II.
Общо разпространение. Индо-африкански вид с гнездови ареал в Русия, Турция, Азия, Индия и Непал. Зимува от Източна до Южна Африка, Иран, Пакистан, Индия, Индокитай.
Разпространение и численост в България. Скитащ вид. Като гнездещ е установен само през 1941 г. до с. Рогозина, Добричко [1]. Единични наблюдения има в местн. Отманли [2], каньона на р. Чернелка, Плевенско [3], до Слънчев бряг [4] и по време на прелета през различните години от 1 до 7 индивида по Черноморското крайбрежие [5, 6, 7, 8, 9, 10]. След 2001 г. в Сливенското поле, Бесапарските ридове и край яз. "Студен кладенец" са регистрирани птици, понякога задържащи се повече от месец (И. Ангелов, Г. Даскалова, Д. Демерджиев, М. Куртев, Х. Христов – лично съобщ.). Единични наблюдения има в Сакар (Л. Профиров, Б. Скот – лично съобщ.), Овчите хълмове (Д. Демерджиев – лично съобщ.) и Витоша (С. Стойчев, Й. Христов – лично съобщ.). Отнася се за неразмножаващи се, скитащи, най-често полово незрели птици (в отделни случаи и възрастни) предимно по време на миграция, но също и през размножителния период. По време на миграцията е наблюдаван и по Черноморското крайбрежие и Добруджа (П. Янков, И. Димчев, Г. Герджиков, В. Катранджиев – лично съобщ.).
Местообитания. Степни и полустепни райони [11].
Биология. Гнезди на ниско дърво, скала или на земята [11]. В България е наблюдаван да се храни с лалугери, които улавя сам или добива от други видове хищни птици, както и с часове да ловува пешком насекоми и гущери (И. Ангелов, Д. Демерджиев – лично съобщ.).
Близки видове. Малък креслив орел (Aquila pomarina), голям креслив орел (A. clanga), царски орел (A. heliaca).
Отрицателно действащи фактори. В миналото интензифицирането на селското стопанство и разораването на местата с вторично степна растителност и прякото преследване. Заплаха са отравянето, рисковите електропроводи, вятърните електроцентрали, загубата на местообитания и хранителна база.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Сливенското поле, Бесапарските ридове, Сакар и яз. "Студен кладенец" са включени в националната мрежа НАТУРА 2000 и в тях се извършва ежемесечен мониторинг.
Необходими мерки за опазване. Опазване на местообитанията, недопускане построяване на вятърни електроцентрали по Черноморието, Сливенското поле и Бесапарските ридове.
Основна литература за вида: 1. Арабаджиев, 1962; 2. Balat, 1962; 3. Нанкинов, Спиридонов, 1980; 4. Größler, 1967; 5. Мичев, Симеонов, 1981; 6. Простов, 1955; 7. Простов, 1964; 8. Профиров, 1981; 9. ЧКБ (1985); 10. Baumgart, 1971; 11. Cramp, Simmons (Еds), 1980.
Автор Ивайло Ангелов
