Кръстат орел
Царски орел
Aquila heliaca Savigny, 1809
Aquila imperialis Beschtein, 1812: Finsch, 1859: 380; Radakoff, 1879: 165; Христович, 1890: 187; Reiser, 1894: 116; Клайн, 1909: 77; Aquila melaneotus (L.): Reiser, 1894: 116.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [D + E]; ЗБ–II, ІІІ; международен: IUCN-VU,ECS-spec 1, рядък; ДП-І; БеК-ІІ; CITES-I; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Украйна, Хърватска, Сърбия, Македония, България, Гърция, Русия Грузия, Армения, Турция, Азербейджан, Иран, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Монголия и Китай. Зимува по долината на р. Нил, Арабския полуостров, Индия, Южна и Източна Азия. Част от птиците в Европа зимуват в Гърция и Турция, а при по-меки зими и в България [1]. Европейската популация е с численост около 1100 двойки, а световната – около 6200 двойки [2].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В началото на XX в. е широко разпространен и оценен с численост 1824 двойки [3]. В средата на същия век е "една от редките птици" [4], а три десетилетия по-късно са установени само 3 сигурни и 6 твърде вероятни гнездови находища [5]. През последните 20 години са регистрирани общо 19 сигурни гнездови находища, които попадат в 3 физико-географски области: Средногорие [2], Родопи [1] и Среднотунджанско поречие [6].
Местообитания. Предимно окрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300–350 m.
Биология. Размножителният период настъпва през март с укрепване на старото или строеж на ново гнездо, със синхронни полети на двойката. През първата половина на април снася 2, рядко 1 или 3–4 яйца [6, 7]. Малките излитат от гнездата в края на юли и началото на август. Основен компонент в храната е лалугерът [8, 9].
Близки видове. Скален орел (Aquila chrysaetos).
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство, породено от пожари и залесителни дейности, изсичане на дървета с гнезда, натравяне от мъртви гризачи след пръскане на посевите и др.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г., включен в ЧКБ (1985); популацията му е обект на ежегоден мониторинг от 1998 г. насам. Охраняват се от 2 до 6 рискови гнезда; монтирани са 10 изкуствени платформи за гнездене в района на Централен Балкан, Средна гора и Сакар. Приет е Национален план за опазването му [10].
Необходими мерки за опазване. Обявяване на нови защитени природни територии специално за кръстатия орел в Средна гора, Източни Родопи, Сакар, Дервентски възвишения и Странджа.
Основна литература за вида: 1. Heredia et al., 1996; 2. BirdLife International, 2000; 3. Leverkuhn, 1905; 4. Patev, 1950; 5. Michev, Petrov, 1979, 1985; 6. Petrov, 1981; 7. Stoychev et al., 2004; 8. Simeonov, Petrov, 1980; 9. Petrov, 1999; 10. Petrov, Stoychev, 2002.
Автори Цено Петров, Ивелин Иванов, Симеон Марин, Стойчо Стойчев, Димитър Демерджиев
