Aquila clanga Pallas, 1811
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [В1(a)]+С[2а(i)]+D; ЗБР-II; III (I); международен: IUCN – уязвим; ЕCS-spec 1, застрашен; ДП-II; БeК-II; CITES-II; БoK-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Североизточна Европа, Русия и Китай с обща численост 810–1100 двойки. Зимува на Балканите, в Мала Азия, Близкия Изток, Североизточна Африка, Южна Азия, а напоследък – и в Централна Европа.
Разпространение и численост в България. Преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид. В миналото сведения за единични гнезда без доказано размножаване има за гара Синдел, Кричим, селата Ярлово, Бухово, Елешница и Чурек, Софийско и Рила [1]. Прелита по Черноморското крайбрежие, Пирин и Славянка, зимува в Камчийския лонгоз [1, 2]. След 1985 г. през гнездовия период е регистриран по Черноморското крайбрежие, Странджа (възможно гнездене през 1989 г.), Тракийската низина, Добруджа, Източните Родопи и Сакар [3, 4, 5, 6], без доказателства за размножаване. В района на възможно гнездене през 1989 г. намерен мъртъв млад индивиди [10]. Мигрира редовно по Черноморието (Калиакра, Балчик, Албена, р. Камчия, Слънчев бряг, Атанасовско езеро, р. Ропотамо), при Котленска планина, Бяла река в Източните Родопи и др. [4, 7, 8, 9]. Зимува около Шабленското и Дуранкулашкото езеро, р. Ропотамо, яз. "Овчарица" и др. [4].
Местообитания. Влажни зони с концентрации на водолюбиви птици и високи дървета наоколо, заливни и други широколистни гори, брегове на водоеми, открити югоизточни склонове с възходящи въздушни течения по миграционния път.
Биология. Липсват данни. В други страни гнезди на дървета. Снася 2 яйца, които мъти 42–44 дни. Храни се с дребни и средно едри гръбначни, насекоми, мърша [2].
Близки видове. Малък креслив орел (Aquila pomarina).
Отрицателно действащи фактори. Слабо познати. Ловна преса в основните зимовища (Шабленско и Дуранкулашко езеро), възможна конкуренция от малкия креслив орел (Aquila pomarina).
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Съществуват международни ангажименти за опазване (План за опазване на вида, включващ България). Изяснена численост и заета площ [5]. Мониторинг на числеността при есенна миграция [2, 4, 8] и на зимовищата [4, 11, 12]. Районите от важно значение са обявени за орнитологично важни места [7] и предложени за места от НАТУРА 2000 [13]. Част от ключовите места са защитени (Шабленско, Дуранкулашко и Атанасовско езеро), разработени са Планове за управление.
Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на Национален план за опазване на вида. По-активно преследване на бракониерството през ловния сезон. Предотвратяване на изграждането на вятърни генератори по миграционния път. Планове за управление за защитените зони от значение за вида. Проучване на състоянието и продължаване на мониторинга. Изкуствено подхранване в зимовищата.
Основна литература за вида: 1. ЧКБ (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Николов и др., 1994; 4. Национална банка за орнитологична информация при БДЗП 5. Янков, под печат; 6. Велев, Демерджиев, Герджиков, Ангелов и Бакалов,непубл. данни; 7. Костадинова, 1997; 8. Русков, 1998; 9. Zalles, Bildstein, 2000; 10. Николов, непубл. данни; 11. Michev, Profirov, 2003; 12. Костадинова, Дерелиев, 2001; 13. Костадинова, Граматиков, 2007.
Автор Петър Янков