Скален орел
Скалист орел, зайчар, черен орел
Aquila chrysaetos (Linnaeus, 1758)
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a + b(V) +D1 + E]; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: ECS-spec 3, рядък; ДП-І; БеК-ІІ; CITES-II; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Холарктичен вид. Гнезди в Европа на север до 70° с. ш., на юг – до средиземноморските острови. Разпространен в Северна Африка, Предна Азия, Арабския полуостров, Централна Азия (Памир, Тян Шан, Хималаите), Китай, Корея, Япония; Северна Америка. Европейската популация е с численост около 8400 двойки [1].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. В средата на миналия век е извънредно рядък и почти на изчезване [2]. Няколко десетилетия по-късно популацията е оценена на 120 – 140 двойки [3]. През последните 20 години числеността се стабилизира и е налице тенденция за леко покачване. Сега са картирани 70 сигурни и 54 твърде вероятни гнездови находища в цялата страна [4]. Ако се вземат предвид и останалите 55 възможни гнездови находища от същото картиране, то видът вероятно наброява 120–150 двойки. Най-много (46,7%) са установени в Стара планина и Предбалкана, следват тези в Родопите (22,9%), Среднотунджанско поречие (6,6%), Средногорие и Краище, Рила и Пирин (по 4,9%), Дунавска равнина (4,1%), Осогово–Беласишка планинска група и Черноморско крайбрежие (по 2,5%).
Местообитания. Два типа: труднодостъпни скални комплекси (85%) и широколистни гори. Сигурните гнездови находища са от 200 до 2400 m н. в.
Биология. Размножителният период започва през първата половина на март. Женската снася 1–2 яйца през април. Малките се излюпват към края на май, а излитат от гнездото около 15 август. Предпочитана храна са сухоземните костенурки. В гнездата са намирани остатъци и от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери [5].
Близък вид. Кръстат орел (Aquila heliaca).
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство по време на мътене и изхранване на малките. Отстрелване за лични колекции и отровяне чрез примамки за вълци, чакали и лисици.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Значителна част от популацията гнезди в националните паркове "Централен Балкан", "Пирин" и "Рила", в ПП "Странджа" и др.
Необходими мерки за опазване. Целенасочено проучване на гнездовото му разпространение в страната, изготвяне на Национален план за опазването му.
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Патев, 1950; 3. Спиридонов, 1985; 4. Петров и др., 2007; 5. Симеонов и др., 1990.
Автори Цено Петров, Жеко Спиридонов, Добромир Домусчиев, Марин Куртев
