Момин жерав
Момински жерав, Жерав девица
Anthropoides virgo (Linnaeus, 1758)
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Жеравови (Gruidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX; ЗБР-III, международен: CITES-II, БеК-II, БоК-II.
Общо разпространение. Палеоксерен вид, който гнезди в Украйна, Южна Русия, Казахстан, Монголия, Северен Китай. Зимува в Африка на юг от Сахара и в Индустан.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ вид, в миналото установяван през гнездовия сезон край Бургас (1904) и Генерал Тошево (1951). Изчезнал е като гнездещ вид около средата на XX в. – последното регистрирано гнездене е от 1951 г. [1]. По време на прелета е установен край Бургас (1958, 1959, 1969, 1982) и Поморие (1982) [1, 2]. След 1980 г. 2 птици са наблюдавани на 25–27.04.2001 г. край Дуранкулашкото езеро [3]. Вероятно единични момини жерави или малобройни ята (8–12 птици) все още прелитат по Черноморското крайбрежие. Възможно е единични двойки да загнездят в Североизточна България (Добруджа), тъй като украинската и руската гнездови популации нарастват.
Местообитания. Степи, савани, открити безлесни обширни терени близо до поречия, но също и планински степи (плата), затревени (включително и с храсти) и песъчливи, глинести терени, каменисти полупустини. Гнезди предимно в тревни съобщества на диви житни растения – коило, власатка, див пелин и др. [1]. Вторично загнездва и в посеви (зимници и др.).
Биология. В България популацията е била прелетна. Наземно гнездeщ вид – край брегове на реки или блата, където всекидневно отива на водопой. Малките са гнездобегълци. Моногамен. Снася 2 (1–3) яйца, които мъти 27–29 дни. Напролет в предбрачни танци (токуване) се събират до 10–20 индивида. Следва стадата на едрия пасящ добитък, за да лови обезпокоените насекоми сред тревите.
Близки видове. Сив жерав (Grus grus).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията, безпокойство по време на размножаването и прелета, бракониерски лов, замърсяване на средата с пестициди, механизация, строителство и пр.
Предприети мерки за опазване. Някои влажни местности, използвани за почивка по време на прелета, са защитени природни територии. Обсъждат се възможности за разработване на дългосрочна програма за привличане на прелитащи и отсядащи по време на прелета птици; за доставяне на момини жерави от Украйна или от Русия и отглеждането им на затворено и пускане на свобода в равнинни степни райони с наличие на стоящи водоеми; за изграждане на мрежа от охранявани места за почивка при прелета и сватбуването.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Петков, 2002.
Автори Златозар Боев, Николай Петков
