Сива патица
Сива плувка, мак
Anas strepera Linnaeus, 1758
Chaulelasmus strepera Gray ex Lin.: Христович, 1890: 222; Boetticher, 1927: 184.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България:критично застрашен CR C [2+2(a(i))] ЗБР-III; международен: ДП-I; БеК-III; БоК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Европа, Азия и централна Северна Америка. В Европа ареалът е силно разпокъсан на отделни, изолирани едно от друго находища. На север достига до 60° с. ш., а на юг до 35° с. ш.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид, в миналото обикновен и многочислен в цялата страна [1, 2]. Започва да намалява в средата на XX в. [3]. От края на XX в. досега запазва гнездово разпространение, локализирано по влажни зони на р. Дунав и Черноморското крайбрежие [4, 5] – ЗМ "Рибарници Орсоя", ПП "Калимок-Бръшлен", "Персина", рибовъдно стопанство "Мечка", ПР "Сребърна" и комплекса от влажни зони около гр. Бургас [6, 7]. В останалите гнездовища има само отделни двойки. През 80-те години числеността е оценена на 30–50 двойки. [4], През периода 1996–2002 г. тя варира в рамките на 50–80 двойки [6]. По време на прелета се среща в цялата страна [5]. През зимата се среща редовно, но в ниска численост (10–100 птици) [8]. За периода 1977–2001 г. средно около 70 птици (макс. 129 /1991 г.) [9], основно в Южна България и по Черноморието [5].
Местообитания. Разнообразни влажни зони. По р. Дунав – блата и езера с богата подводна растителност и обширни тръстикови масиви, в района на Бургаските езера – водоеми с голяма открита водна повърхност и разположена по периферията растителност [6]. По време на миграция и зимуване в най-различни влажни зони, включително и бавно течащи реки и морски заливи [5].
Биология. Гнезди от втората половина на април и началото на май. Мъти най-често на брега във висока блатна растителност, сред тревата или под храсти. Гнездото е застлано с трева и пух, снася 8–12 яйца. Основно растителнояден вид – семена и различни части на водни и водолюбиви растения. Описани са случаи и на клептопаразитизъм спрямо други водоплаващи птици [10].
Близки видове. Монотипен, няма близки видове.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и увреждане на местообитанията, безпокойство през гнездовия сезон.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г., включен в ЧКБ (1985). Основните находища по р. Дунав са защитени територии – Орсоя, Сребърна, Калимок и о. Белене, за последните 2 влажни зони се предвижда възстановяване на водния режим. По Черноморието – Ятата и Пода, също са защитени. Има разработени Планове за управление за Пода и Сребърна.
Актуализиране на Националния план за опазване и възстановяване на влажните зони в България. Разработване на Планове за управление и възстановяване на влажните зони, в които гнезди. Разработване и прилагане на подходящи аква-екологични мерки за рибовъдните стопанства с цел запазване и привличане към гнездене.Основна литература за вида. 1. Reiser, 1894; 2. Radakoff, 1879; 3. Патев, 1950; 4. Нанкинов, 1985; 5. Нанкинов и др., 1997; 6. Petkov, in press; 7. Янков (ред.), 2007; 8. Костадинова, 1997; 9. Michev, Profirov, 2003; 10. Del Hoyo, Elliot, Sargatal, 1992.
Автор Николай Петков
