Лятно бърне, чекръкчийка, гач
Anas querquedula Linnaeus, 1758
Querquedula circia (L.): Elwes, Buckley, 1870: 340; Querquedula querquedula (L.): Boetticher, 1927: 184.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU A[2(а+с)] + B[2(b(i+ii+)+c(i)] + C[1 + 2(a(i))], ЗБР-ІV; международен: ДП-ІI/1; БеК-III; БоК-IІI.
Общо разпространение. Палеарктичен вид. Разпространен в бореалната, умерената, средиземноморската, степната и пустинната климатична област, до 65° с. ш., а на изток до о. Сахалин и п-ов Камчатка [1].
Разпространение и численост в България. Гнездящо-прелетен и преминаващ вид. В миналото е широко разпространен по блатата и езерата в страната [2, 3, 4]. През втората половина на XX в. като гнездящ се е запазил само по р. Дунав и някои вътрешни водоеми [5] и се смята за рядък гнездещ вид с численост 100–150 двойки [6]. Вероятно популацията е намаляла след пресушаването на много влажни зони в страната, но остава една от най-широко разпространените гнездящи патици в страната. Гнезди по р. Дунав, Черноморското крайбрежие, Тракийската низина, Софийското поле и Западна България, но с ниска плътност [7, 8]. Има различни оценки на популацията от 20–40 двойки [9] до – 200–300 двойки [10]. В Атлас на гнездящите птици в България се посочват 100–350 двойки [8].
Местообитания. Блата с различна големина, рибовъдни стопанства, микроязовири, понякога и временни водоеми с обраствания по бреговете.
Биология. Пристъпва към гнездене през април. Гнездото е сред тревната растителност недалеч от брега на водоема, застлано е с пух, стъбла и листа на растения. Мътилото съдържа 7–10 яйца [6]. Хранят се предимно с различни части на растения, водни безгръбначни и ларви на водни насекоми.
Близки видове. Монотипен вид без близки видове.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и увреждане на местообитанията, безпокойство през гнездовия сезон. Видът е ловен обект и вероятно част от гнездовата популация и прираста й са отстрелвани през ловния сезон, което лимитира възможностите за възпроизводство и увеличаване.
Предприети мерки за опазване. Защитен от ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Основните находища по р. Дунав са обявени за ЗТ – "Орсоя", "Сребърна", о. Белене и Калимок. Гнездовите находища по Черноморието – ез. Дуранкулак, ез. Шабла, Ятата и Пода също са защитени. Има разработени Планове за управление за 4 от гнездовищата.
Необходими мерки за опазване. Актуализиране на Националния план за опазване и възстановяване на влажните зони в България. Разработване на Планове за управление на влажни зони, в които видът гнезди. Разработване и прилагане на подходящи агроекологични мерки за рибовъдните стопанства с цел запазване и привличане на вида към гнездене.
Основна литература за вида: 1. Blair, Hagemeijer, 1997; 2. Reiser, 1894. 3. Harrison, 1933; 4. Jordans, 1940; 5. Патев, 1950. 6. Нанкинов и кол., 1997; 7. Petkov, in press; 8. БДЗП, под печат; 9. BirdLife International/EBCC, 2000; 10. Нанкинов и кол., 2004.
Автор Николай Петков