Малка белочела гъска
Цигла, циганка, гъляк
Anser erythropus (L., 1758)
Anser brevirostris Koch: Христович, 1890: 222.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1+D+E].; ЗБР-II, III; международен: IUCN [VU A2bcd+3bcd], ECS-sреc 1, уязвим; ДП-I; БеК-II; БоК-I,II.
Общо разпространение. Монотипен палеарктичен вид с гнездови ареал от Скандинавския полуостров до полуостровите Ямал, Таймир и Чукотка. Световната популация е 28 000–30 000 птици, а европейската – 30–50 двойки [1]. Зимува в Източна и Мала Азия, около Каспийско и Черно море, Унгария и на Балканите. В Северна Гърция е рядък и нередовен зимен посетител с 30 документирани зимовища [2].
Разпространение и численост в България. Зимуващ и преминаващ вид. Установен в Добруджа, по Черноморското и Дунавското крайбрежие [3, 4], рядко във вътрешността на страната (яз. "Пясъчник") [5]. Сега общата численост е от 30–40 до 100 индивида [6, 7], най-голяма около Дуранкулак и Шабла, най-много до 15 птици в 8 отделни наблюдения [8]. Съобщенията за големи концентрации в Добруджа [9], при Дуранкулак–Шабла [10] и в близост до с. Морава, Свищовско [11], в яз. "Овчарица", Бургаските езера и морето край Варна [12] не са потвърдени от следващите проучвания [6, 7, 13, 14].
Местообитания. Kрайбрежни водоеми с различна соленост и морската акватория до брега, сладководни езера и язовири, зимни посеви и др.
Биология. Гнезди в тайгата и в арктичните и субарктичните райони между Скандинавия и Далечния изток. През зимата се храни заедно с другите видове гъски най-вече в посеви от зимна пшеница и с остатъчни царевични зърна след прибиране на реколтата.
Близки видове. Голяма белочела гъска (Anser albifrons).
Отрицателно действащи фактори. Отстрел или отравяне от повърхностно поставени родентициди и пестициди; безпокойство в местата за нощуване и в местата за хранене. Смяната на зърнено-пшенични култури със зеленчукови или овощни, туристическата инфраструктура около ключовите влажни зони, вероятно и масовото изграждане на вятърни електроцентрали в Добруджа. Потенциални мащабни фактори са глобалната промяна на климата и птичия грип.
Предприети мерки за опазване. Основните места за нощуване са защитени територии с готови Планове за управление. Определени са важните места за хранене, част от които са закупени от природозащитни организации. Провеждат се акции за намаляване на безпокойството от лова около Шабла и Дуранкулак. Извършва се ежегоден среднозимен мониторинг в цялата страна и по-детайлен - около Шабла и Дуранкулак. Има осведоменост в ключовите места. Изградени са два природозащитни центъра в общините Шабла и Каварна, както и наблюдателна кула край Дуранкулашкото езеро.
Необходими мерки за опазване. Приемане на Национален план за опазване на вида. Обявяване на нови защитени територии в места за хранене и нощуване (Шабленска тузла). Включване на важни места в мрежата НАТУРА 2000. Мерки за предпазване от родентициди и пестициди. Ограничаване на строежа на вятърни електроцентрали в Добруджа и забрана лова на водоплаващи птици около езерата Шабла и Дуранкулак.
Основна литература за вида. 1.Lorentsen et al., 1999; 2. Handrinos, Akriotis, 1997; 3. Боев, 1985; 4. Нанкинов и др., 1997; 5. Костадинова, 1997; 6. Aarvak et al., 1997; 7. Petkov et al., 1999; 8. Дерелиев, 2000; 9. Зьомер, 1987; 10. Baumgart, 1984. 11. Nankinov, 1993; 12. Timmerman et al., 1976; 13. Костадинова, Дерелиев, 2001; 14. Michev, Profirov, 2003; 15. Cramp, Simmons, 1977.
Автори Павел Симеонов, Сергей Дерелиев
