Речна змиорка
Европейска змиорка
Anguilla anguilla (Linnaeus, 1758)
Anguilla vulgaris Linnaeus, 1758: Ковачев, 1923: 111; Моров, 1931: 80.
Разред Змиорки (Anguilliformes)
Семейство Змиорки (Anguillidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1a,c; B1b (i, ii, iii, iv, v); D]; междунаро ден: IUCN [CR].
Общо разпространение. Северната част на Атлантическия океан, сладките води на Европа и Северна Африка, Англия, Исландия, Балтийско море. Среща се и по бреговете на Средиземно, Черно и Азовско море.
Разпространение и численост в България. В миналото се е срещал в р. Дунав, прилежащите й блата и някои от притоците й; Созополския залив, р. Камчия и повечето от крайморските езера; реките Марица и Тунджа и прилежащите им блата [1, 2, 3, 4]. Улавян е и в някои от вътрешните блата – Баташкото и Стралджанското, като последното е представлявало най-голямото находище на вида в страната [2, 5]. След 50-те години на XX в., вследствие на масово пресушаване на блатата, видът изчезва в голяма част от находищата си и единични индивиди са улавяни само в реките от Егейския басейн и в някои крайморски езера [5]. По-късно е намиран в басейна на р. Марица [6], Варненското и Белославското езеро [7] и реките Камчия, Ропотамо и Велека [8]. Сега е рядък вид, като сигурни данни за разпространението му има само за реките Места [9], Въча [10], Арда [11], Велека [12], Дунав и Бургаското езеро (наши данни).
Местообитания. Размножава се в морето. До достигане на полова зрялост живее в сладки води. В България най-често е улавян в долните течения на реките, но се среща и в стоящи водоеми.
Биология. Проходен вид. Размножава се в Саргасово море. Отлага хайвера си на дълбочина 700–1000 m при температура на водата 16–17°С. Новоизлюпените личинки претърпяват метаморфоза и след 3–4 години достигат европейските брегове. Женските индивиди мигрират срещу течението и навлизат в реките. След половото им съзряване за около 8 години те се отправят отново към морето. В естуарните зони става срещата им с мъжките индивиди, откъдето те заедно плуват активно, изминавайки около 7000–8000 km в продължение на 3 години, докато достигнат Саргасово море [13]. Храни се с мекотели, ракообразни и риби [5, 14, 15].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Хидротехническото строителство и напречното преграждане на реките, пресушаването на влажните зони, замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).
Необходими мерки за опазване. Опазване на крайморските езера и реките от вътрешността на страната от замърсяване. Ограничаване на хидротехническите дейности по малките реки, вливащи се в Черно море и по притоците на р. Марица.
Основна литература за вида: 1. Консулов, 1921; 2. Ковачев, 1923; 3. Дренски, 1923; 4. Дренски, 1925; 5. Дренски, 1951; 6. Михайлова, 1965; 7. Георгиев, 1967; 8. Карапеткова, 1976; 9. Penczak et al., 1985; 10. Stefanov, Trichkova, 2006; 11. Stefanov, Trichkova, 2005; 12. Dikov, Zivkov, 2004; 13. Lelek, 1987; 14. Стоянов и др., 1963; 15. Световидов, 1964.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова, Янаки Сивков
