Alosa pontica (Eichwald, 1838)
Clupea pontica Eichwald, 1838: Дренски, 1923: 72; Caspialosa pontica (Eichwald, 1838): Дренски, 1931: 8; Alosa kessleri pontica (Eichwald, 1838): Стоянов и др., 1963: 51.
Разред Селдоподобни (Clupeiformes)
Семейство Селдови (Clupeidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1b, c], ЗБР-II, IV; международен: IUCN [DD], БеК-III, ДХ-II, V.
Общо разпространение. Среща се в Черно и Азовско море, като за размножаване навлиза в по-големите им притоци Днестър, Буг, Днепър, Дон, Дунав и др. В р. Дунав, в миналото е навлизала до Унгария, а сега – само до устието на р. Тимок.
Разпространение и численост в България. В миналото е обикновен вид за Черноморското крайбрежие през март и април и в р. Дунав през май [1, 2, 3, 4]. Съобщаван е за р. Дунав [5, 6], Варненското езеро [7] и долните течения на реките Камчия, Ропотамо, Караагач и Велека [8, 9, 10, 11]. През последните години е установен при Калиакра [12], Варненския залив [13] и р. Ропотамо [14]. Наличието му в реките Велека и Караагач не е потвърдено [15, 16]. Числеността на вида е намаляла чувствително [12, 13]. За периода 2002–2005 г. уловът му в Черно море и р. Дунав е намалял 2,5 пъти [17].
Местообитания. Основните местообитания на вида са открито море и постоянни големи реки.
Биология. Проходна риба. Зимува в морето, а за размножаване навлиза в по-големите реки. Отлага хайвера си от април до юли при температура на водата 17–22 °С [18]. Плодовитостта на женските индивиди е от 20 800 до 289 400 хайверни зърна [19]. Оплоденият хайвер е батипелагичен и се развива в реките по време на носенето му по течението. Личинките се хранят с червеи и водорасли, а възрастните – с ракообразни и риби (трицона, хамсия, атерина) [20].
Близки видове. Блеч (A. maeotica) и харип (A. caspia). От тях карагьозът се различава с по-големите си размери и по броя хрилни тичинки (45–61).
Отрицателно действащи фактори. Главните заплахи са замърсяването на водите и риболовът.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 и 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Опазване на местообитанията на вида от замърсяване и строг контрол за спазване на забраните за риболов.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1923; 3. Дренски, 1931; 4. Дренски, 1951; 5. Маринов, 1966; 6. Коларов, 1978; 7. Георгиев, 1967; 8. Карапеткова, Пешев, 1973; 9. Карапеткова, 1974; 10. Карапеткова, 1975; 11. Карапеткова, 1976; 12. Sivkov, 2000; 13. Сивков, 2003; 14. Pehlivanov, 1999; 15. Karapetkova et al., 2003; 16. Trichkova et al., 2006; 17. МЗГ, 2002-2005; 18. Стоянов и др., 1963; 19. Световидов, 1964; 20. Hoestlandt, 1991.
Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова