Блеч
Alosa maeotica (Grimm, 1901)
Clupea maeotica Grimm, 1901: Дренски, 1924: 57; Caspialosa brashnicovi maeitica (Grimm, 1901): Дренски, 1951: 42.
Разред Селдоподобни (Clupeiformes)
Семейство Селдови (Clupeidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1c (iv)]; ЗБР-II, IV; международен: IUCN [DD], ДХ-II, V.
Общо разпространение. Oбитава Черно и Азовско море. В Черно море се придържа на юг от Керченския пролив, под Кавказките брегове, по бреговете на България и Румъния. В Азовско море се среща през лятото, предимно в западните му части, навлиза в Таганрогския залив и в делтата на р. Дон.
Разпространение и численост в България. По българското крайбрежие на Черно море се среща рядко, като се улавя главно през април и май, но не всяка година [1, 2, 3, 4]. Съобщен е от района на Бургас [1, 5], н. Калиакра и Варненския залив [6, 7].
Местообитания. Обитава открито море, главно в батипелагичната зона. Понякога навлиза в бракични води, но избягва чисто сладководните участъци.
Биология. Непроходен вид. Предпочита студените морски води, с температура между 10–15 °С. Зимува в западната част на Черно море, като за разлика от карагьоза не мигрира до неговите най-южни области. Достига полова зрялост на 2 години, при дължина на тялото 13–15 cm. Размножава се от април до средата на юни, вероятно в бракичните води в западната част на Черно и Азовско море. Храни се с дребни видове риби (цаца, хамсия, дребни заргани и др.) и ракообразни [4].
Близки видове. В българския участък на Черно море се среща съвместно с карагьоза (Alosa pontica), от който се различава по по-дребните си размери и по-малкия брой хрилни тичинки на първата хрилна дъга – 29–39.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са замърсяването на водите и свръхуловът.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложения 2 и 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Опазване на местообитанията на вида от замърсяване и строг контрол за спазване на забраните за риболов.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1951; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Карапеткова, Живков, 1995; 4. Kolarov, 1991; 5. Дренски, 1924; 6. Sivkov, 2000; 7. Сивков, 2003.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
