Балкански кеклик

Alectoris graeca (Meisner, 1804)

Perdix saxatilis M. u. W.: Reiser, 1894: 138; Caccabis saxatilis Maier: Клайн, 1909: 104; Alectoris graeca Meisner: Патев, 1950: 327.

Разред Кокошоподобни (Galliformes)

Семейство Фазанови (Phasianidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [A-1-c], ЗБР-II; международен:ДП-II.

О бщо разпространение. Туркестано-медитерански вид, разпространен в Алпите от Франция до Австрия, Словения и Хърватско, Босна и Херцеговина, Италия (включително Сицилия), Албания, България и Гърция.

Разпространение и численост в България. Постоянен вид, със сезонни регионални вертикални миграции. Популацията в България се отнася към номинантния подвид Alectoris graeca graeca (Meisner, 1804) и е уникална в световен мащаб, поради наличието на зона на хибридизация с Al. chukar. Зоната е дълга 40 km и преминава през българската част от ареала [1, 2, 3]. В миналото пролетният запас е възлизал на около 20 000 птици [4]. Сега има различни оценки на числеността в страната: 600–1000 гнездещи двойки [5]; 2500 гнездещи двойки [6] и 3000 гнездещи двойки [7]. В целия ареал числеността намалява.

Местообитания. Храстови съобщества, скалисти терени в планините, обикновено между 900 и 2500 m н. в.

Биология. Моногамен, наземно гнездещ вид. От края на април до юни женската снася 8–14 яйца, които мъти 24–26 дни. Но 7–10-ия ден малките могат да летят. Извън гнездовия сезон живее на ята, а през размножителния период – на двойки. Храни се предимно с части от растения – семена, плодове и зелени стъбла, листа и пъпки. Извършва вертикални миграции и през зимата се спуска в по-ниски участъци.

Близки видове. Тракийски кеклик (Alectoris chukar),червен кеклик(A. rufa).

Отрицателно действащи фактори. Прекомерен отстрел, безпокойство от туризъм, строителство в планините. Хибридизация с тракийския кеклик, унищожаване и промяна на местообитанията, вероятно и заразни заболявания, разпространявани чрез интродуцираните тракийски кеклици.

Предприети мерки за опазване. Около една четвърт от находищата са включени в защитени територии (НП "Централен Балкан", "Рила", "Пирин").

Необходими мерки за опазване. Изкуствено развъждане, интродукция в райони с бивши находища на вида. Забрана на лова и прекратяване на разселването на тракийския кеклик в районите, в които A. graeca е автохтонен обитател; природозащитна просвета сред местното население и опазване на откритите незащитени гнезда до излитането на малките.

Основна литература за вида: 1. Петров и др., 1969; 2. Bernard-Laurent, Boev, 1997; 3. Николов и др., 2007; 4. Симеонов и др., 1990; 5. Костадинова, 1997; 6. Нанкинов и кол. 2004; 7. Костадинова, Михайлов, 2002.

Автори Златозар Боев, Стоян Николов


Балкански кеклик (карта на разпространението)

Балкански кеклик (илюстрация)