Тракийски кеклик
Тракийска скална яребица
Alectoris chukar (J.E. Gray, 1830)
Alectoris graeca cypriotes Hertert: Патев 1950: 328.
Разред Кокошоподобни (Galliformes)
Семейство Фазанови (Phasianidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN, ЗБР-IV; международен: БеК-III; ДП-II/2.
Общо разпространение: Вероятно туркестано-медитерански вид, разпространен от Югоизточна България и о. Крит, на север до 55° с. ш, на юг до Синайския полуостров, Пакистан и Афганистан, на изток до Китай.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Естествените му находища са от линията Асеновград-Златоград на изток до Грудово, на север до Нова Загора, на юг до държавната граница [1]. До средата на XX в. е бил многоброен в Хасковска и Кърджалийска област [2]. През 70-те и 80-те години на XX в. е разселван на много места в Тракийската низина, Дунавската низина и по Черноморието [3], като броят на разселваните птици е достигал 50 000 годишно. Пролетният запас в края на 80-те според БЛРС е бил около 75 000 птици [3]. Последващите оценки са многократно по-ниски – 600–1000 двойки [4], 2000–3000 двойки [5]. Най-висока е числеността в Източните Родопи и Сакар. През последните 10 години има силно намаление, на места до пълно изчезване от традиционни находища в Сакар планина. Част от изкуствено създадените популации също са изчезнали.
Местообитания. Открити хълмисти ландшафти и ерозирали скалисти терени с храсталаци от драка в съседство с ниви, основно между 150 и 900 m н. в.
Биология. През размножителния период е на двойки, които се оформят през март-април. Гнездото е разположено в ямка на земята. Мътилото се състои от 7–17 яйца, изпъстрени с дребни червено-кафяви петна. Известен е вътревидов и междувидов гнездови паразитизъм по отношение на яребицата. [7]. През есента и зимата образува ята. Храната му e разнообразна, предимно растителна [8, 9].
Близки видове. Балкански кеклик (Alectoris graeca).
Отрицателно действащи фактори. Намаляване на хранителната база поради западане на дребното земеделие, бракониерство. Разширяване на естествената хибридна зона с балканския кеклик и получаване на междувидови хибриди със силно намалени адаптивни възможности.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР.
Необходими мерки за опазване. Опазване на хабитатите и насърчаване на дребното зърнопроизводство. Разселване само в естествените находища на малък брой птици, отгледани полусвободно от истински или приемни родители.
Основна литература за вида: 1. Ботев, 1981; 2. Патев, 1950; 3. Симеонов и др., 1990; 4. Костадинова, 1997; 5. Нанкинов и др., 2004; 6. Петров, 1950; 7. Георгиев, 1964; 8. Георгиев, 1963; 9. Георгиев, 1961.
Автор Венцеслав Делов
