Харип
Alosa caspia (Eichwald, 1838)
Alosa nordmanni Antipa, 1906: Ковачев, 1922: 108; Alosa caspia nordmanni (Antipa, 1906): Vassilev, Pehlivanov, 2005: 163; Alosa bulgarica Дренски, 1934: Дренски, 1934: 79-87; Alosa caspia bulgarica (Дренски, 1934): Vassilev, Pehlivanov, 2005: 163.
Разред Селдоподобни (Clupeiformes)
Семейство Селдови (Clupeidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1c], ЗБР-II, IV; международен: ДХ-II, V.
Общо разпространение. Видът обитава Черно, Азовско и Каспийско море, откъдето навлиза в реките и крайбрежните езера за размножаване.
Разпространение и численост в България. В миналото е обикновен вид за Българското черноморско крайбрежие. Намиран е в реките Камчия, Ропотамо, Велека и Резовска [1, 2, 3, 4, 5, 6] и езерата Варненско и Белославско [7]. В р. Камчия е намиран на около 100 km от устието [4]. В отделни години навлиза в българския сектор на р. Дунав [8, 9, 10]. През последните години e установен във Варненския залив [11] и в р. Ропотамо [12]. Наличието му в р. Велека не е потвърдено [13, 14].
Местообитания. Основните местообитания на вида са открито море и постоянни реки. Среща се и в морски плитчини до 10 m дълбочина, включитело и морски заливи.
Биология. Достига полова зрялост на 2 години. Отлага хайвера си през април–юни при температура на водата 14–24 °С на дълбочина 1,5–4,0 m. Плодовитостта на женските индивиди е между 10 300 и 88 200 хайверни зърна. Развитието на яйцата протича на дъното [10, 15]. Храни се с ларви на насекоми, ракообразни, червеи, хайвер и риби [16].
Близки видове. По Българското черноморско крайбрежие са известни още два вида от род Alosa – карагьоз (Alosa pontica) и блеч (A. maeotica). От тях харибът се отличава с по-голям брой хрилни тичинки (62–98) и по-малки размери (до 20 cm дължина на тялото).
Отрицателно действащи фактори. Индустриалното замърсяване на водите и риболовът.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985) и в Приложение 2 и 4 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Опазване на местообитанията на вида от замърсяване и строг контрол за спазване на забраните за риболов.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1934; 3. Карапеткова, Пешев, 1973; 4. Карапеткова, 1974; 5. Карапеткова, 1975; 6. Карапеткова, 1976; 7. Георгиев, 1967; 8. Дренски, 1948; 9. Дренски, 1951; 10. Стоянов и др., 1963; 11. Сивков, 2003; 12. Pehlivanov, 1999; 13. Karapetkova et al., 2003; 14. Trichkova et al., 2006; 15. Karapetkova, 1991; 16. Световидов, 1964.
Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова
