Субарктично голямо водно конче

Aeshna subarctica Walker, 1908

Aeschna subarctica Walker, 1908: Бешовски, 1960: 452

Разред Водни кончета (Odonata)

Семейство Големи водни кончета (Aeshnidae)

Природозащитен статус: в България: изчезнал EX.

Общо разпространение. Среща се в Северна Европа (главно в Скандинавския полуостров и Дания), Средна Европа (торфени водоеми в Алпите и други планини), Северна Азия на изток до Япония (Хокайдо), Северна Америка (на юг до Ню Джърси).

Разпространение и численост в България. Видът е известен от България само по един женски индивид от Белички мочури в Рила, уловен на 17 август 1954 г. [1]. Не е известно каква е била числеността му в България.

Местообитания. Блата, мочурища и торфища.

Биология. За България неизвестна. В други части на ареала има висок афинитет към торфени водоеми с преобладаване на мъхове от родовете Sphagnum и Drepanocladus [2]. Предпочита водоеми с площ над 1 dka [3]. Мъжкият обикновено лети ниско над водната площ, подходяща за развитие на ларвата, прогонвайки индивиди от същия вид или търсейки полово зрели женски. При оплождане двойката каца по клоните на околните храсти, където престоява до около час [2]. Женската снася, кацнала по растителни части или остатъци над водната повърхност. В някои случаи за нея е достатъчна дълбочина около 1–2 cm сред стъблата на торфения мъх [3].

Близки видове. Aeshna juncea, от който се различава по широчината на напречната ивица на челото и по големината на сините петна по коремчето на възрастното насекомо.

Отрицателно действащи фактори. Неизвестни за България.

Предприети мерки за защита. Няма.

Основна литература за вида. 1. Бешовски, 1960; 2. Wildermuth et al., 2005; 3. Sternberg, Buchwald, 2000.

Автори Милен Маринов, Алекси Попов


Субарктично голямо водно конче (карта на разпространението)

Субарктично голямо водно конче (илюстрация)