Картал, калугер
Aegypius monachus Linnaeus, 1766
Vultur monachus L.: Farman, 1868: 407; Христович, 1890: 187; Reiser, 1894: 135; Клайн, 1909: 69.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX B[1(a+b(iii))]+C[2a(i)]+D; ЗБP-II, III; международен: IUCN - почти застрашен; ECS-Spec 1; ДП-I; БеК-II; CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Монголско-тибетски вид. В Европа гнезди в изолирани находища - общо около 1800 двойки.
Разпространение и численост в България. Постоянен и скитащ вид.Гнездене е установено през ХІХ в.: през 1865 и 1866 г. - 3 гнезда и през 1877 г. - 1 гнездо [2, 3]. За 1985 г. се предполага гнездене на 1-2 двойки [4]. Последното известно находище на размножаваща двойка е от 1993 г. [5], когато е открито гнездо, а през 1994 г. двойката не го обитава. Към 2006 г. се предполага епизодично гнездене на не повече от 2 двойки. Птиците, които се наблюдават в България, гнездят в Гърция и посещават страната при търсене на храна. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват "Вълчи дол" периодично се наблюдават постоянни групи от 6-8 индивида [ОБД-Зелени Балкани, НБОИ-БДЗП], Най-голямата група хранещи се черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадка на до с. Пелевун през 2000 г. [Орнитологична база данни, Зелени Балкани, Пловдив].
Местообитания. Долини на големи реки или язовири с храстови или тревни съобщества, най-характерни в Източните Родопи.
Билогия. Гнезди в рехави колонии или поединично, като изгражда гнездата си най-вече в короната на дървета, рядко върху скали. Половата зрялост настъпва на 6-7 години. Женската снася едно яйце, което мъти 50-55 дни. Малкото излита на 3-3,5 месеца. Храни се с мърша (предимно средни и големи трупове на домашни и диви животни) [6].
Близки видове. Сходен с останалите видове лешояди.
Отрицателно действащи фактори. Загуба на хабитати, намаляване на хранителната база, безпокойство, отравяне, бракониерство.
Предприети мерки за защита. Защитен вид от 1962 г., включен в Балканския план за опазване на лешоядите (BVAP) [7], предвиждащ както in situ дейности, така и мерки за размножаване при изкуствени условия и реинтродукция. Организирани са редовни изкуствени подхранвания и мониторинг, включително телеметрично проследяване. Изготвени са информационни табели, водят се обществени кампании в защита на лешоядите и срещу използването на отрови и бракониерски отстрел. Обсъждат се възможности за реинтродукцията му в подходящи местообитания.
Основна литература за вида. 1. Нанкинов и др., 2004; 2. Farman, 1968; 3. Radakoff, 1879; 4. Мичев, 1985; 5. Marin et al., 1993; 6. Cramp et al., 1983; 7. План за действие за възстановяване и консервация на лешоядите на Балканите и съседните региони.
Автори Симеон Марин, Петър Янков, Ивелин Иванов, Марин Куртев