Пернатокрака кукумявка
Aegolius funereus Linnaeus, 1758
Разред Совоподобни (Strigiformes)
Семейство Совови (Strigidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1biii + C2ai], ЗБР-II, III, международен: CITES-II, ДП, БеК-II.
Общо разпространение. Сибирско-канадски вид. Гнезди в бореалните части на Северното полукълбо. В Европа освен северните части обитава Алпите, Карпатите, Пиринеите, Балканския полуостров, Кавказ и Мала Азия. На Балканите е глациален реликт.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. В началото на XX в. е бил широко разпространен в планините, особено в Родопите [4]. Около 1985 г. вече се смята за застрашен от изчезване, известен само от няколко находища, главно в Рила [1] и в Стара планина [2, 3]. Сега пернатоногата кукумявка е широко разпространена в повечето планини, главно в Рило-Родопския масив, Централна и Западна Стара планина [5, 6, 7, 8, 9, 10, 11]. Общата численост може да се оцени на 825–1200 двойки. Стойностите на числеността в основните находища, по данни от периода 1995–2010 г., са както следва: Рила – 300–400 двойки, Пирин – 200–220 двойки, Витоша – 25–40 двойки, Родопите – 200–400 двойки, Централна Стара планина – 50–70 двойки, Западна Стара планина – 25–35 двойки, Плана – 10–15 двойки, Осогово – 5–10 двойки, Славянка – 10–12 двойки.
Местообитания. Иглолистни и смесени гори. Гнезди главно в стари смърчови и бял борови гори между 1100 и 1950 m н. в. Гнезди по-рядко и в чисти букови гори [8, непубл. данни].
Биология. Токува в периода от март до май и рядко през есента – септември-октомври. Гнезди най-често в хралупи на черния кълвач. През април до началото на май женската снася 4–7 бели яйца. Мъти 25–29 дни, малките напускат гнездото на 30–32-дневна възраст [12]. Храни се с дребни бозайници, по-рядко птици и насекоми [13].
Близки видове. Домашна кукумявка (Athene noctua).
Отрицателно действащи фактори. Загуба на местообитания. Интензивно горско стопанство. Инфраструктурно развитие във връзка със ски спорта и туризма. Пожари.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). В ПП "Витоша" са поставяни гнездилки. Части от популацията се съхраняват в НП "Пирин", НП "Рила", НП "Централен Балкан", ПП "Рилски манастир", резерватите "Чупрене", "Сосковчето", "Беглика" и "Купена".
Необходими мерки за опазване. Обявяване на НП "Западни Родопи" и НП "Западна Стара планина". Обявяване на резерват в районите на върховете Свещник и Муторог в Южен Пирин. Забрана на сечите в райони, където е установено гнездене на вида. Изборно стопанисване на горите с оставяне на стари хралупести дървета. Прекратяване на изграждането на ски писти в местообитанията на вида.
Основна литература за вида. 1. Симеонов, 1980; 2. Спиридонов, Спасов, 1981; 3. Спиридонов и др., 1982; 4. Boetticher, 1927; 5. Kouzmanov et al., 1995; 6. Nankinov, 1997; 7. Николов и др., 2001; 8. Nikolov, 2003; 9. Shurulinkov et al., 2003; 10. Shurulinkov, Stoyanov, 2005; 11. Нанкинов, 2002; 12. Симеонов и др., 1990; 13. Симеонов, 1988.
Автори Петър Шурулинков, Жеко Спиридонов, Цветан Златанов, Борис Николов, Стоян Николов, Радослав Станчев