Немска есетра
Атлантическа есетра
Acipenser sturio Linnaeus, 1758
Разред Eсетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал E. , ЗБР-II, III; международен: IUCN [CR]; БеК-II; CITES-I; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Среща се от европейското крайбрежие на Атлантическия океан на север до Балтийско и Северно морета, както и голяма част от Средиземноморския регион - Тиренско, Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно и Черно море и големите реки, вливащи се в тях.
Разпространение и численост в България. В Черно море в миналото са улавяни само единични индивиди [1], най-често в района на Варна и Бургас [2]. Немската есетра е навлизала в делтата на р. Дунав [3, 4], но е спорно дали е достигала българския сектор на реката [5]. В миналото от Егейско море видът е навлизал в р. Струма [2] и р. Марица, където е достигал Пловдив [6]. През последните 50 години не е регистриран в България [7].
Местообитания. През различните периоди от годината се среща в различни местообитания. През размножителния период обитава големи реки, а през останалото време - открито море, крайбрежни и естуарни зони.
Биология. Мъжките индивиди съзряват полово на 7-9 години, а женските на 8-14 години [4]. Размножава се в периода април-май, като отлага хайвера си на места с бързо течение на водата и пясъчно или чакълесто дъно [1]. Плодовитостта е между 200 000 и 5 700 000 хайверни зърна. Младите индивиди се хранят с ларви на водни насекоми, червеи, ракообразни и мекотели, а възрастните с мекотели, червеи и дребни риби [8].
Близки видове. В българския сектор на р. Дунав и в Черно море са установени още пет вида есетрови риби: моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), шип (A. nudiventris), чига (A. ruthenus) и пъструга (A. stellatus). Немската есетра се отличава с по-малък брой на страничните костни плочки (между 24-36) и наличие на гъсто наслагани зърнести костни пластинки между гръбните и страничните редове от плочки.
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, в резултат на хидротехнически дейности, водещи до напречно преграждане на речните корита; замърсяване на водите; бракониерство и свръхулов в миналото.
Предприети мерки за защита. Видът е включен в ЧКБ (1985) и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (2002 г.). Изготвен е План за действие за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004). Въвежда се временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006).
Основна литература за вида. 1. Стоянов и др., 1963; 2. Дренски, 1951; 3. Берг, 1948; 4. Banarescu, 1964; 5. Маринов, 1978; 6. Ковачев, 1923; 7. Vassilev, Pehlivanov, 2005; 8. Holcik et al., 1989.
Автори Тихомир Стефанов, Янаки Сивков, Теодора Тричкова
