Пъструга
Acipenser stellatus Pallas, 1771
Разред Есетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1ad]; ЗБР- II, IV; международен: IUCN [CR]; БеК-ІІІ; CITES-II; ДХ-V.
Общо разпространение. Обитава Каспийско, Азовско, Черно и Егейско море и реките, вливащи се в тях. Най-големите популации са концентрирани в Каспийско море, откъдето видът навлиза за размножаване в реките Волга, Урал, Терек, Кура и др. От Азовско море мигрира в реките Дон и Кубан. От Черно море навлиза за размножаване в р. Дунав и притоците и Сава, Драва, Прут и др. От Егейско море отделни индивиди навлизат в реките Струма и Марица.
Разпространение и численост в България. В миналото е обикновен вид за българския сектор на Черно море и р. Дунав [1, 2, 3]. Улавян е рядко и в р. Марица [1, 2]. През последните години числеността му е намаляла чувствително [4]. Само за периода 2002-2005 г. уловите му в р. Дунав и Черно море са намаляли около 3 пъти [5].
Местообитания. През размножителния период се среща в големи реки, а през останалото време в открито море, крайбрежни и естуарни зони.
Биология. Мъжките достигат полова зрялост на 5-9 години, а женските на 10-13 години [6]. Мръстенето се извършва от април до септември, като хайверът се отлага в дълбоки места с пясъчно или чакълесто дъно и висока скорост на течението [3, 7]. Плодовитостта варира между 700 000 и 2 120 000 хайверни зърна. Малките се хранят с ларви на насекоми, а възрастните с мекотели, ракообразни и риби [1, 3].
Близки видове. В българския участък на р. Дунав и Черно море са установени още 5 вида есетрови риби: моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstadti), шип (A. nudiventris), чига (A. ruthenus) и немска есетра (A. sturio). От тях пъстругата се различава по дългото си, мечевидно рило и малкия брой странични костни плочки (26-43).
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местата за размножаване, в резултат на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите, бракониерство и свръхулов.
Предприети мерки за защита. Видът е включен в ЧК на Черно море (1999) и в Приложения 2 и 4 на Закона за биологичното разнообразие (2002). Изготвен е План за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004). Въведена е временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006)
Необходими мерки за защита. Въвеждане на пълна забрана за улов на есетрови риби. Реинтродукция на вида в р. Дунав.
Основна литература за вида. 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Стоянов и др., 1963; 4. Vassilev, Pehlivanov, 2003; 5. МЗГ, 2002-2005; 6. Shubina et al., 1989; 7. Световидов, 1964.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
