Чига
Acipenser ruthenus Linnaeus, 1758
Разред Есетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1a,b]; ЗБР-II, IV ; международен: IUCN [VU A1c+2d]; БеК-III; CITES-II; ДХ-V.
Общо разпространение. Реките, вливащи се в Каспийско, Черно, Азовско, Балтийско, Бяло, Баренцево и Карско море. В р. Дунав и в някои от по-големите й притоци – до Австрия, а в миналото и до Германия.
Разпространение и численост в България. Среща се само в р. Дунав [1, 2, 3, 4]. В миналото е улавяна и в долните течения на някои от притоците й – в р. Искър се е изкачвала до района на Луковит [5], а в р. Янтра до с. Долна Студена [6]. За периода 1960–1974 г. чигата заема около 3,7% от общия улов на всички видове риби и 58,7% от улова на есетрови риби в р. Дунав [3]. През 1995–2002 г. нейният дял в уловите на есетрови риби е значително намалял – само 3,7% [7].
Местообитания. Големи реки с бързо течение и чакълесто дъно. Рядко в естуарни води.
Биология. Дънен, предимно речен вид. В изключително редки случаи се среща в солени води и винаги близо до устия на реки [8]. Презимува на групи в ями на дъното, а през пролетта (април–юни) мигрира нагоре по течението за размножаване. Мъжките достигат полова зрялост на 3–6 години с 1–2 години по-рано от женските. Хвърля хайвера си на места с чакълесто дъно и бързо течение при температура на водата 12–17 °C. Плодовитостта на женските е между 4900 и 140 600 хайверни зърна. Храни се с ракообразни, ларви на насекоми, червеи, дребни мекотели и хайвер на други риби. Продължителността на живот е 22–24 години, като женските живеят по-дълго от мъжките [4].
Близки видове. В българския участък на р. Дунав и Черно море се срещат още 5 вида есетрови риби: моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstadtii), шип (A. nudiventris), пъструга (A. stellatus) и немска есетра (A. sturio). Чигата се различава от моруната, руската есетра, пъстругата и немската есетра по по-големия брой странични костни плочки (над 50), а от шипа – по прекъснатата долна устна.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са замърсяването на водите, свръхулов и бракониерство. В по-малка степен – хидротехническите дейности, свързани с преграждане на речните корита.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложения 2 и 4 на ЗБР (2002). Изготвен е план за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004). Въведена е временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006).
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за улов на есетрови риби в р. Дунав и в Черно море. Реинтродукция на вида в р. Дунав. Опазване на р. Дунав от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Маринов, 1978; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Шишков, 1939; 6. Карапеткова, 1972; 7. Vassilev, Pehlivanov, 2003; 8. Световидов, 1964.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
