Шип
Виза
Acipenser nudiventris Lovetsky, 1828
Acipenser glaber Heckel, 1836: Дренски, 1923: 66.
Разред Есетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал E. ,ЗБР-II, IV; международен: IUCN [CR]; CITES-II; ДХ-V.
Общо разпространение. Среща се в Черно, Каспийско и Аралско море, откъдето възрастните навлизат в реките за размножаване. В Черно и Азовско море се среща много рядко. По-многоброен е в Каспийско море, особено в южната му част, като за размножаване навлиза в реките Кура, Ленкоранка, Астара. Обитавал е и р. Дунав, достигайки до Комарно - 1766 km от устието, както и някои от притоците и - Тиса, Сава, Драва, Прут и Серет.
Разпространение и численост в България. В миналото се е срещал рядко в българския участък на р. Дунав, където са улавяни единични индивиди [1, 2]. Съобщаван е и за Черно море при Варна [3]. През последните години не е регистриран в страната [4].
Местообитания. През различните периоди от годината се среща в различни местообитания. През размножителния период обитава големи реки, а през останалото време - открито море, крайбрежни и естуарни зони.
Биология. Мъжките достигат полова зрялост на 6-9 години, а женските на 12-14 години [5, 6]. Размножава се през март-май при температура на водата 10-15°С. Отлага хайвера си в места с бързо течение и каменисто или пясъчно дъно. Плодовитостта е между 200 000 и 1 300 000 хайверни зърна [5]. Възрастните индивиди се хранят с ларви на насекоми, мекотели и ракообразни [7].
Близки видове. В българския сектор на р. Дунав и в Черно море са установени още пет вида есетрови риби: моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (A. ruthenus), пъструга (A. stellatus) и немска есетра (A. sturio). От тях шипът се различава по това, че има цяла долна устна и голям брой на страничните костни плочки (52-74).
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията вследствие на хидротехнически дейности, водещи до напречно преграждане на речните корита; замърсяване на водите; бракониерство и свръхулов в миналото.
Предприети мерки за защита. Видът е включен в ЧКБ (1985) и в Приложения 2 и 4 на Закона за биологичното разнообразие (2002). Изготвен е План за действие за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004 г.). Въвежда се временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006). Приета е програма за изкуствено развъждане и разселване на шипа в р. Дунав (МОСВ, 2005).
Основна литература за вида. 1. Ковачев, 1923; 2. Маринов, 1978; 3. Дренски, 1951; 4. Vassilev, Pehlivanov, 2003; 5. Banarescu, 1964; 6. Берг, 1948; 7. Sokolov, Vasilev, 1989.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
