Малък ястреб
Ястреб врабчар, пилищар, пильок, птичарка
Accipiter nisus (Linnaeus, 1758)
Astur nisus L.: Клайн, 1909: 84.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [C2ai]; международен: БеK-II, CITES-II, БоК-II, ЗБР-III.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Исландия), Закавказието, Близкия Изток, Централна Азия, Русия, Япония, Азия, Африка.
Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ вид. В миналото е бил широко разпространен и многоброен вид. Сега през гнездовия период се среща почти в цялата страна; с най-висока численост в планините и предпланините (Стара планина, Пирин, Славянка, Витоша) и Черноморското крайбрежие [1]. По-рядък е в равнините и низините. Числеността на гнездещата популация в България нараства – под 1000 двойки [1], 1000 двойки [2]; 2200 двойки [3]; 1500–2000 [4], а на зимуващата – 2000–5000 птици [5].
Местообитания. Гори и окрайнините им в равнините, предпланините и планините до алпийския пояс. През гнездовия период по-чест в планините и в широколистните гори.
Биология. Моногамен вид. Гнезди по единични високи дървета в открити места или по окрайнини на гори. Снася 2–6 яйца, които женската мъти 32-34 дни. Орнитофаг. Ловува дребни птици до 120 g, обикновено до 7 km от гнездото.
Близки видове. Късопръст ястреб (Accipiter brevipes).
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство, отстрел, обезлесяване на обширни райони в равнините, съкращаване на хранителната база.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Около 1/3 от гнездовите находища се намират в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Намаляване на безпокойството (например забрана на дърводобива през гнездовия сезон в райони в съседство с гнездови находища), засилване контрола срещу бракониерството, охраняване на отделни гнезда през размножителния сезон. Включване на повече гнездови находища (главно край туристическите маршрути и екопътеките) в пределите на защитени територии.
Основна литература за вида: 1. Симеонов, 1985; 2. Симеонов и др. 1990; 3. Нанкинов и др. 2004; 4. Янков (ред.), 2007; 5. Костадинова и др., 1997.
Автори Златозар Боев, Георги Стоянов
