Руска есетра
Acipenser gueldenstaedtii Brandt et Ratzeburg,1833
Разред Есетроподобни (Acipenseriformes)
Семейство Есетрови (Acipenseridae)
Природозащитен статус: в България: критично застраше CR [A1ad];ЗБР- II, IV; международен: IUCN [CR]; CITES-II; ДХ-V.
Общо разпространени. Обитава Черно, Азовско и Каспийско море и реките, вливащи се в тях. От Черно море навлиза за размножаване в реките Дунав, Днестър, Южен Буг и Днепър. В р. Дунав стига до Братислава, като навлиза и в дунавските притоци Драва, Сава, Тиса и Морава. От Азовско море навлиза за размножаване главно в реките Дон и Кубан. Основната река за размножаване на руската есетра от Каспийско море е р. Волга.
Разпространение и численост в България. В миналото видът се е срещал често в р. Дунав и в Българското черноморско крайбрежие [1, 2, 3, 4]. През последните години числеността му чувствително намалява [5]. Само за периода 2002-2005 г. уловът на руска есетра в р. Дунав и Черно море е намалял 4 пъти [6].
Местообитания. През различните периоди от годината се среща в различни местообитания. През размножителния период обитава големи реки, а през останалото време - открито море, крайбрежни и естуарни зони.
Биология. Мъжките достигат полова зрялост на 11-13 години, а женските на 12-16 години [2]. Размножава се през април-май при температура на водата 12-15°C [7]. Плодовитостта варира от 50 000 до 1 165 000 хайверни зърна [8]. Отлага хайвера си на дълбоки места с пясъчно или чакълесто дъно [9]. Младите се хранят с насекоми и техните ларви, с червеи и ракообразни, а възрастните с мекотели, ракообразни и риби [7, 9].
Близки видове. В българския участък на р. Дунав и в Черно море се срещат още 5 вида есетрови риби: моруна (Huso huso), шип (Acipenser nudiventris), чига (A. ruthenus), пъструга (A. stellatus) инемска есетра (A. sturio). От тях руската есетра се различава по късото си, заоблено рило и сравнително малкия брой странични костни плочки (21-50).
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местата за размножаване, в резултат на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита; замърсяване на водите; бракониерство и свръхулов.
Предприети мерки за защита. Видът е включен в ЧК на Черно море (1999) и в Приложения 2 и 4 на Закона за биологичното разнообразие (2002). Изготвен е План за опазване на есетровите риби в България (МОСВ, 2004). Въведена е временна забрана за улов на есетрови риби в Черно море (МЗГ, 2006).
Необходими мерки за защита. Въвеждане на пълна забрана за улов на есетрови риби в р. Дунав и в Черно море. Реинтродукция на вида в р. Дунав.
Основна литература за вида. 1. Ковачев, 1923; 2. Берг, 1948; 3. Дренски, 1951; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Vassilev, Pehlivanov, 2003; 6. МЗГ, 2002-2005; 7. Световидов, 1964; 8. Vlasenko et al., 1989; 9. Стоянов и др. 1963.
Автори Янаки Сивков, Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
