Голям ястреб
Ястреб кокошкар, герак, крагуй, атмаджа
Accipiter gentilis Linnaeus, 1758
Astur palumbarius L.: Клайн, 1909: 84.
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус. в България: застрашен вид EN [C2ai], ЗБР-III; международен: БеK-II, CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Холарктичен вид, който обитава гористите райони на Европа, Япония, Корея, Китай, Монголия, Виетнам, САЩ, Канада, Мексико [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. До 1950 г. е често срещан размножаващ се вид в равнините и планините [2]. Числеността му е била оценена между 100 и 500 гнездящи двойки [3]; Според други източници е бил "твърде рядък вид" през размножителния сезон, с не повече от 100 двойки [4, 5]. След 1985 г. е "твърде рядък" с численост не по-голяма от 100 двойки [6], но според други aвтори – между 1000 и 1500 двойки с тенденция към увеличение [7], между 100–1000 двойки [8], 1700–2100 двойки [9], между 500–1500 двойки [10]. Сега числеността му е около 1200–1500 двойки. В много райони се наблюдава намаляване на броя на гнездещите двойки.
Местообитания. Високостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори; стари паркове в градската и крайградската зона [11]. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които сега са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Нерядко гнездата се намират близо до селища.
Биология. Размножителният период започва през март – началото на април. Строи големи гнезда, но използва и стари гнезда на други хищни или на вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2–3 гнезда в гнездовата си територия, които птиците използват през различни години. През април снася 2–5 яйца, най-често 3–4. Мъти 35–38 дни. Младите напускат гнездото на около 40 дни след излюпването си. Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници [12].
Близки видове. Малък ястреб (Accipiter nisus).
Отрицателно действащи фактори. Отстрел, сечи, преследване от гълъбари; горски пожари; безпокойство от билкари, гъбари и др.; изземване на яйца и малки от бракониери; преследване; планински вело- и мото-спортове; улавяне в птичи стопанства и др.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Много от гнездовите находища са в националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин", природните паркове "Странджа", "Врачански Балкан", в резервати и защитени местности.
Необходими мерки за опазване.Спазване на забраната за отстрел на вида и санкциониране на лицата, които изземват яйца и малки от гнезда. Разработване на компенсационни програми при нанасяне на щети върху домашни птици. Контрол на дърводобивната, спортната и събираческата дейност в горите през гнездовия период. Забрана на отглеждането на хищни птици от частни лица и от организации с комерсиална цел (соколарство, търговия).
Основна литература за вида. 1. Thiollay, 1994; 2. Патев, 1950; 3. Мичев, 1982; 4. Симеонов, 1984; 5. Симеонов, 1985; 6. Симеонов и др., 1990; 7. Nankinov et al., 1991; 8. Костадинова (съст.), 1997; 9. Нанкинов и др., 2004; 10. Birdlife International, 2004; 11. Stoyanov et al., 2004; 12. Арабаджиев, 1962.
Автори Георги П. Стоянов, Златозар Боев
