Терминът “популация” се използва в по-друг смисъл в IUCN критериите, който е различен от обичайната употреба в биологията. Тук под популация се разбира общия брой на индивидите от даден таксон. По функционални причини, най-вече дължащи се на различия в жизнените форми, размерът на популациите се измерва с броя само на зрелите индивиди. В случаите, когато едни таксони са облигатно зависими от други таксони за целия си жизнен цикъл или част от него, трябва да бъдат използвани биологично смислени стойности за гостоприемниците.
Субпопулациите са географски или по друг начин разграничими групи в популацията, между които съществува малка демографска или генетична обмяна (обикновено един успешно мигрирал индивид или гамета годишно или по-малко).
Броят на зрелите индивиди е броят на индивидите, за които е установено или се предполага, че могат да се размножават. Когато се оценява този количествен показател, следните моменти трябва да се имат предвид:
Продължителността на поколението е средната възраст на родителските индивиди на сегашната група от новородени индивиди в популацията. Продължителността на поколението, следователно, отразява промяната на съотношенията между размножаващите се индивиди в популацията. Продължителността на поколението е по-голяма от възрастта, на която се осъществява първото размножаване и по-малка от възрастта на най-старите индивиди, които все още се размножават (изключение правят таксоните, които се размножават само веднъж). Когато продължителността на поколението се изменя в състояние на застрашеност, да се използват по-естествени стойности за продължителността на поколението, т.е. отпреди появата на заплахата.
Намаляването на размера на популацията (редукцията) е намаляване на броя на зрелите индивиди поне с 1 %, отбелязан в съответния критерии за указания период от време, независимо, че намаляването може да не е продължителна тенденция. Редукцията не трябва да се смята като част от флуктуацията на популацията освен ако няма сигурни доказателства за това. Намаляването на броя на индивидите като резултат от естествена флуктуация в размера на популацията по принцип не се приема за редукция.
Продължаващото намаляване е скорошно, настоящо или предвиждано намаляване на размера на популацията (може да е постепенно, неправилно или спорадично), което би продължило дотогава, докато не се вземат съответните предпазни мерки. Флуктуациите по принцип не се считат за продължаващо намаляване, но също така продължаващото намаляване не бива да се приема като флуктуация, освен ако няма доказателства за това.
Екстремните флуктуации се наблюдават при редица таксони, при които размерът на популацията или ареалът й се променят в широки граници, бързо и често, обикновено с вариации по-големи от десетократно увеличение или намаляване на популацията.
Изразът "силно фрагментирана срещаемост" се отнася за ситуации, в които повишеният риск от изчезване се дължи на факта, че повечето от индивидите се срещат в малки и сравнително изолирани субпопулации (в някои случаи това може да се установи от информацията за хабитата). Тези малки субпопулации може да изчезнат, с намалена вероятност за реколонизация.
Районът на разпространение се дефинира като територията, ограничена от най-късата мислена непрекъсната граница, която може да бъде така очертана, че да обхваща всички познати или предполагани места от съвременното разпространение на таксона, като се изключат случаите на вагрантност. Тази мярка може да изключва прекъснатост или големи дизюнкции от общия ареал на таксона (например обширни области с неподходящи за таксона хабитати) (вж. също “заемана площ”). Районът на разпространение може често да бъде измерен с помощта на "минималния изпъкнал полигон" (най-малкия полигон, на който никой от вътрешните му ъгли не превишава 180° и който съдържа всички територии, в които таксонът се среща).
Заеманата площ се определя като площта от "района на разпространение", която е заета от таксона, изключвайки случаите на вагрантност. Тази мярка отразява факта, че даден таксон обикновено не заема цялата площ от неговия район на разпространение, който може да съдържа неподходящи и незаети хабитати. В някои случаи (например несменяеми колониални места за гнездене, жизненоважни места за хранене при мигриращите видове), заеманата площ е най-малката територия, съществена за оцеляването на популацията на таксона в която и да е фаза. Размерът на заеманата площ зависи от скалата, с която се измерва и следователно трябва да се използва скала, която е подходяща, отчитайки съответните биологични аспекти на таксона, природата на застрашаващите фактори и наличните данни. За избягване на непоследователност и отклонения при отчитането като резултат от прилагането на различни скали, при необходимост може да се направи стандартизация като се използва коригиращ фактор за скалата. Трудно е да се дадат точни указания как да бъде направена стандартизацията, тъй като различните таксони имат различен тип взаимоотношения скала-ареал.
Терминът “находище” означава географски или екологически отличима територия, в която единичен застрашаващ фактор може бързо да засегне всички индивиди от даден таксон. Размерът на находището зависи от площта, на която се проявява застрашаващият фактор и може да включва част от една или повече субпопулации. Когато даден таксон е под заплахата на повече от един застрашаващ фактор, находището се дефинира като се отчита най-сериозната заплаха.
Количествен анализ е всяка форма на анализ, чрез която се оценява вероятността от изчезване на даден таксон въз основа на неговата жизнена история, изисквания към хабитата, заплахи и определени мениджърски опции. Такава техника е Анализ на жизнеспособността на популацията (PVA – Population viability analysis). Количественият анализ трябва да се основава на всички налични данни. В ситуации, в които има ограничена информация, наличните данни трябва да бъдат използвани по най-добрия начин, за да се оцени риска от изчезване (например оценявайки влиянието на случайни явления върху хабитата). При представянето на резултатите от количествения анализ, направените допускания (които трябва да са подходящи и защитими), използваните данни и несигурността на данните или количествения модел трябва да бъдат документирани.