Първите опити за регламентиране опазването на природните ресурси в България са направени в началото на XX в. с приемането на тогавашните закони за горите и лова. Целенасоченото териториално опазване на флората и фауната обаче е започнало след 1928 със създаването на Съюза за защита на родната природа. Първата официално обявена защитена територия в България е странджанският резерват „Силкосия” с площ 396 ha. Той е създаден през 1931 за опазване на вечнозелени храстови формации във водосборния басейн на река Велека. След него за обявени резерватите „Парангалица” (1933) и „Байови дупки” (1935). През 1934 е създаден първия национален парк „Витоша”, обявен на основание на тогавашния Закон за горите, който е допускал съществуването на строго охранявани гори. Така на природата в България започва да се гледа като на обособен обект на правна закрила. Този парк е първият на Балканския полуостров.
През 1936 влиза в сила Наредбата-закон за защита на родната природа, която десетилетия наред е действен нормативен акт за защитените територии в България. Още тогава много далновидно са предвидени и планове за управление на защитените територии, които сега са важен инструмент за стопанисването им. С тази наредба са обявени и някои природно-исторически места с национално значение: Вола, Бузлуджа, Шипка, Оборище. Създадени са и няколко защитени територии, които днес са сред най-ценните български резервати и паркове: „Ропотамо” (1940), „Калиакра” (1941), „Златни пясъци” (1943).
След края на Втората световна война са обявени няколко нови резервата, някои от които с голяма площ – „Сребърна” и „Милка” (1948), „Царичина” и „Тисата” (1949), "Камчийски лонгоз", „Дупката”, „Горна Топчия” и "Алиботуш" (1951), "Джендема" (1953), Узунбуджак" (1956) и др. През 1956 към БАН е създадена Комисия по защита на природата – първата научна природозащитна институция в България.
В началото на 70-те години в целия свят и у нас се засилва интересът към дивата природа, защитените територии и застрашените видове. През 1976, със създаването на Комитета по опазване на природната среда и прерастването на Комисията по защита на природата в Научен координационен център по опазване на околната среда към БАН, започва нов етап от природозащитната дейност в България. През този период страната ни участва активно в повечето международни природозащитни инициативи и се присъединява към важни международни конвенции и програми за опазване на природните територии: Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (1975) и Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение (1976); Започва работа междуправителствената програма „Човек и биосфера” към ЮНЕСКО, разширен е списъкът на ООН на националните паркове и на другите защитени територии, в който още от самото начало са записани и български защитени обекти. В резултат две влажни зони (Аркутино и Сребърна) са обявени за обекти с международно значение, други две – (Сребърна и Пирин) за паметници на световното културно и природно наследство, а 17 – за биосферни резервати.
През периода от 1976 до 1991 защитените територии в страната са удвоени и от 1% от общата територия на страната достигат 2%. Поради това вече може да се говори за мрежа от защитени територии, с която България се нарежда след Финландия и Норвегия и става страната с най-голяма относителна площ на резервати със строг режим в Европа. Големите защитени територии у нас се създават от 1991 до 1995, когато Комитетът по опазване на природната среда е преобразуван в Министерство на околната среда и водите. Засилва се интересът на Западна Европа и САЩ към българската природа. През 1993 с помощта на Американската агенция за международно развитие е изготвена стратегическа схема в областта на природозащитата, което съвпада и с подготвянето на Плана за приоритетни дейности по опазването на влажните зони. Защитените територии нарастват значително – от 1% през 1977 до 4,5% през 1995
През 1998 Народното събрание приема Закон за защитените територии (ЗЗТ) – първият тясно специализиран природозащитен закон. Той определя взаимоотношенията между институциите, отговорни за защитените територии и гарантира по-ефективното опазване на природата и защита на местните интереси. Със закона се регламентира и създаването на дирекции към трите национални парка ("Централен Балкан", "Рила" и "Пирин") като техни административни органи – самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка и на пряко подчинение на Министерството на околната среда и водите. Въвеждат се планове за управление като основни документи, определящи конкретните режими във всяка защитена територия. Законът за защитените територии дава възможност за създаване на механизми за насърчаване на икономическата инициатива на местните жители – развитие на екологичен и селски туризъм, възраждане на местните занаяти и традиционни производства и др., които едновременно подпомагат и стимулират дейностите по опазване на природата.
Съгласно този закон защитените територии в Република България са отнесени към следните 6 категории:
За резервати се (известни още под наименованието строги резервати) обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те са изключително държавна собственост и в тях се забранява всякаква човешка дейност.
Резерватите се управляват, за да бъдат запазени естествения им характер, генетичните ресурси, естествените местообитания и популациите на защитени редки, ендемични и реликтни видове. В тях се провежда научна и образователна дейност и екологичен мониторинг. Те служат и за развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Санитарните дейности в резерватите се извършват с разрешение от МОСВ, издадено след положително научно становище от БАН и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие.
Общият брой на строгите резерватите в България е 55. По-популярни резервати у нас са "Силкосия", "Узунбоджак", "Парангалица", "Юлен", "Боатин", "Царичина" , "Ропотамо" и др.
За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Националните паркове се управляват за поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа, за опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите, за предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, както и за създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности.
В националните паркове се обособяват следните зони:
Резерватите и поддържаните резервати, които попадат в границите на националните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
В националните паркове се забраняват:
Национални паркове в България са създадени в планините Рила, Пирин и Стара планина.
За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата.
Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености и се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции.
По-известни природни забележителности са: Белоградчишките скали, ждрелото на Ерма, Побитите камъни, Чудните мостове, пещерата Бачо Киро, блатото Алепу, Буйновското ждрело, скалният комплекс Вратцата, скалният комплекс Заского при с. Гинци, Софийско и пр.
За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Поддържаните резервати са изключителна държавна собственост и се управляват с научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг. Те се различават от “строгите” резервати по това, че в тях може да се извършват дейности, насочени към поддържането на природния им характер, възстановяването на популации на растителни и животински видове и опазването на генетичните ресурси.
В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
Общият брой на поддържаните резервати у нас е 38. По-популярни от тях са "Атанасовско езеро", "Балтата", "Балабана", "Вельов вир", "Долна Топчия", "Патлейна", "Персински блата", "Сребърна", "Чамджа", "Шабаница" и др.
За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
Природните паркове се управляват с цел поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.
За разлика от националните паркове, в границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда.
Трябва да се отбележи, че защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им.
В природните паркове се забраняват:
Природните паркове у нас са: "Българка", "Витоша", "Врачански балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Рилски манастир", "Русенски Лом", "Сините камъни", "Странджа" и "Шуменско плато".
За защитени местности се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.
Защитените местности се управляват с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита; предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг; предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.
В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
По-значими защитени местности у нас са: езерото Вая (частично), Ботаническата градина в Балчик, блатото Малък Преславец, Гарванските блата, Дуранкулашкото езеро, островите Св. Иван и Св. Петър, пещерата Елата, местността Иракли и др.
От описаната класификационна схема е отпаднала категорията „историческо място” от стария Закон за защита на природата. От площта на историческите места, обявени до 1998 – 12 139 hа, в други защитени територии е отнесена около 63%. Заличени от регистъра на защитените територии са около 37% от историческите места.
През 2003 се извършва и прекатегоризирането на защитените територии в страната според Закона за защитените територии.
Към 31.12.2006 общата площ на защитените територии е 549 927 ha, в това число:
Общата площ на защитените територии в България е увеличена спрямо площта на защитените територии към 1997 с 58 708 hа, или нови 0,6% от територията на страната са заети със защитени територии. Увеличаването на площта на защитените територии е принос към устойчивото развитие на обществото на базата на опазване на природата.
С влизането в сила на Закона за биологичното разнообразие през 2002 се създават условия за изграждане на национална система от защитени зони като част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Тя има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. В нея са включени специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за птиците. Обекти на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии, да поставят част от тях под защита и да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.
Европейската комисия е възприела, че е необходимо всяка държава от ЕС да съхрани, чрез включване в НАТУРА 2000, около 20% от националната площ. Като принос към Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, страната ни трябва да осигури опазването на над 80 типа хабитати, както и най-важните местообитания на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от европейските директиви. Процесът на проучвания и установяване на подходящите за НАТУРА 2000 места в България тече от няколко години с финансовата подкрепа на външни донори и вътрешно финансиране чрез МОСВ.
С изграждането на националната мрежа от защитени зони ще се гарантира до голяма степен опазването на изключителното природно наследство на България.