Обикновена морска трева
Zostera marina L.
Сем. Zosteraceae – Морски треви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv)]. БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, подводно растение с пълзящо коренище, прикрепващо се за морското дъно с адвентивни корени. Стъблото дълго 60–150 cm. Листата дълги от 50 до повече от 100 cm, линейни, на върха заоблени, с напълно затворено влагалище в основата. Съцветията дълги до 8 cm, обвити в най-горния лист, многоцветни. Цветовете дребни, еднополови, мъжките и женските в 2 последователни реда. Прицветници липсват. Плодът набраздено, цилиндрично орехче. Цв. VIІ–VIIІ, пл. VIІI–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава тинести, пясъчни дъна на плитките крайбрежни части на Черно море. Образува подводни ливади. Има данни за разпространението на вида по плитки места в Черно море (района на Калиакра, Варненски залив, Девненско езеро, Бургаски залив, защитената местност „Ченгене скеле“, Созополски залив и др.). Някои находища не са потвърдени. Поради замърсяването на морето в крайбрежните зони, присъствието наZ. marina е силно ограничено.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев., Ю.).
Общо разпространение. Европа, Мала Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради замърсяване на водите. Унищожаване на индивиди вследствие риболов, строеж на пристанищни съоръжения.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения. Проучване на застрашаващите фактори, на точните находища и на площта на популациите. Мониторинг на състоянието им.
Литература: Йорданов, 1963.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
