Едностранна вулпия
Vulpia unilateralis (L.) Stace
Nardurus tenuiflorus (Schrad.) Boiss.3
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 5–30 cm, изправено, разредено късовлакнесто. Листата нишковидни, широки 0,5 mm, влакнести. Съцветието едностранен класовиден грозд, слабо дъговидно извито, дълго 2–7 cm. Класчетата с 3–5 фертилни цвята, дълги 4–7 mm (без осилите), с дръжки от 0,5 до 1 mm дълги. Плевите тясноланцетни, заострени, влакнести, трайни; горната 3–5 mm дълга, долната 1,5–2 mm дълга. Долната плевица дълга 3–5 mm, гъстовлакнеста, с връхно разположен грапав осил дълъг 4–6 mm. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи песъчливи и каменливи канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви или по мергелни варовици (района на Балчишка тузла) в отворени тревни съобщества на предимно едногодишни видове (класThero - Brachypodietea), в светли дъбови гори или в деградирани тревни ценози. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Струмска долина (Ю.), Славянка, Пирин (Ю.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; 0–900 m н. в.
Общо разпространение. Западна Европа, Средиземноморие (Европа, Африка), Крим, Кавказ, Югозападна и Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни, фрагментиране и загуба на хабитата, вследствие на създаването на трайни насаждения, разработването на кариери и развитието на черноморския туризъм.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитени местности в районите на с. Калиманци, община Сандански и с. Кулата, община Петрич (хълм Карталеца). Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Забележка. Видът е морфологично близък доMicropyrum tenellum (L.) Link. Последният се отличава с почти равните си широколанцетни плеви и по липсата на овласяване.
Литература: Бондев, 1984; Stace, 1985.
Автор Стоян Стоянов
