Прекрасна теменуга
Viola speciosa Pant.
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 15–25 cm, разклонени от основата, късо четинестовлакнести, рядко голи. Листата тъпоназъбени. Прилистниците късочетинести, пересто- или длановидноразсечени. Цветните дръжки голи. Цветовете без миризма, единични в пазвите на средните и горните листа, обратнояйцевидни до кръгли. Венчелистчетата виолетови, в долната си част оранжеви; горните насочени нагоре и встрани; страничните разперени встрани и към горните (малко ги припокриват); долното ветриловидно, закръглено или отсечено, рядко слабо врязано, с по-тъмни жилки. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІ–ІХ. Размножава се със семена, рядко вегетативно (чрез накъсване на туфата). Семената имат добра кълняемост.
Местообитания и популации. Расте по умерено влажни тревисти места, в ливади, пасища или край храсти и хвойни. Среща се единично или в отделни участъци на групи със сравнително добра плътност.
Разпространение в България. Беласица; над горната граница на гората (1500–1900 m н. в.).
Общо разпространение. Албания, България, Сърбия, Черна Гора.
Отрицателно действащи фактори. Заплахите са предимно от естествен характер – ограничен ареал, природни бедствия. Изкореняването и събирателството за декоративни цели, както и пожарите, предизвикани от човека, също могат да представляват опасност.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на природен парк „Беласица“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Delipavlov, 1980.
Автор Даниела Иванова
