Ниска теменуга
Viola pumila Chaix
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A4c; B2ab(iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото високо 5–20 cm, изправено. Листата плътни, полукожести, дълги 2–6 cm и широки 1–2 cm, по ръба плитко тъпо назъбени. Венчелистчетата в началото на цъфтеж виолетови, по-късно бледовиолетови до белезникави, в основата с реснички и с 3–5 по-тъмни надлъжни жилки. Плодът тристенна, продълговатояйцевидна, жълто-кафява кутийка, дълга около 10 mm, широка 6–7 mm. Семената кафяви, дълги 2 mm, широки 1 mm. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Механизмите на опрашване не са проучени, но най-вероятно се извършва самоопрашване (клейстогамия), което е характерно за представителите на семейството. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава мезофилни и в ограничена степен хигрофилни тревни съобщества от равнинните и нископланинските части на страната. Почвите са мощни, влажни. Популациите са дисперсни, състоящи се от няколко десетки до няколко стотици индивида. Характеризират се със значителни флуктуации през различните години.
Разпространение в България. Софийски район (Кокаляне, Цръклевци), Знеполски район (Драгоман, Алдомировци); 500–1000 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Източна Европа, на север до 56°, на юг до Северна Италия и Западна Франция, Мала Азия, Сибир, Западен Китай.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на местообитанията; привързаност към много определени екологични условия и към хабитат с ограничено разпространение. Превръщане на мезофилните ливади в обработваеми земи, ниска конкурентна способност.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията в района на Алдомировското блато се намира в границите на защитена местност. Част от находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. За вида е разработен план за действие (2005).
Необходими мерки за защита. Поддържане сенокосния режим на ползване в находищата. Поддържане на умерена степен на нарушеност в рамките на популациите.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Андреев, 1993.
Автори Ива Апостолова, Теньо Мешинев
