Viola parvula Tineo
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение, гъсто-дълговлакнесто по прилистниците, листните дръжки и стъблото или изцяло. Листата прости, последователни, дълги 0,5–2 cm, целокрайни до плитко закръгленоназъбени, долните петури продълговатозакръглени, останалите продълговатолопатовидни. Цветоносните стъбла 2–7(20) cm високи, с единични цветове в пазвите на листата. Цветовете дребни, дълги около 0,5 cm, венчето бледожълто или кремаво-бяло, рядко горните венчелистчета виолетови. Кутийката яйцевидна; семената кафяви, продълговатояйцевидни. Цв. IV–V, пл. V. Самоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.
Местообитания и популации. Расте на петна върху малки открити затревени площи. Общата площ на всички петна е до 100 m2. Находището е разположено на скален масив от южнобългарски гранит на южно и югоизточно изложение върху литосоли или на суха, бедна и плитка кафява горска почва. Расте съвместно с ендемични скални растения катоGenista rumelica ,Anthemis orbelica ,Sempervivum erythraeum ,Sedum kostovii ,S. stefco ,Campanula lanata ,Scrophularia aestivalis ,Potentilla regis - borisii и др. Популацията на вида е малочислена, с не повече от 300 индивида.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – местн. Пашови скали); на 1350 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Кипър, Корсика, Сицилия, Анатолия, Западна Сирия, Северозападна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, ниската численост на популацията, пашата на добитък и активният туризъм в находището на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището на вида е в границите на природна забележителност „Пашови скали“.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията на размножаване и на възможностите за отглеждане в експериментални условия. Ограждане на находището и ограничаване на достъпа на туристи. Промяна на категорията на защитената територия на защитена местност.
Литература: Ташев, 2003; Tashev, 2005.
Автор Александър Ташев