Блатна теменуга
Viola palustris L.
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, безстъблено растение. Листата 2–6 в розетка, лъскави, закръгленобъбрековидни, в основата дълбоко- и широкосърцевидни, по ръба с тъпи, плитки, раздалечени зъбчета. Цветните дръжки голи. Цветовете без миризма, единични в пазвите на розетковите листа. Венчелистчетата бледовиолетови, рядко бели; горните насочени нагоре и назад; страничните извити встрани и насочени към долното, често усукани по дългата си ос; долното с по-тъмни жилки. Плодът кутийка. Цв. ІV–VІ, пл. V–VІІІ. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Влаголюбив вид. Расте по заблатени места и сфагнови торфища, на бедни почви с кисела реакция. Среща се на малки групи или с отделни индивиди.
Разпространение в България. Пирин, Родопи (Зап., Ср.); 1300–1600 m н. в. Находището между Лонгурлий и Широка поляна не е потвърждавано от 1973 г.
Общо разпространение. По-голямата част от Европа, но на юг и изток видът е рядък; Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, ограничено разпространение на вида. Пресушаване и отводняване на мочурливите места, инфраструктурно развитие (строежи на почивни станции и на микроязовири), туризъм, преминаване и утъпкване от хора и животни, настъпване на конкурентни видове.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Средни Родопи се намира в защитената местност „Чаирите“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори. Включване на някои находища в защитени територии, мониторинг на състоянието на популациите. Поддържане и опазване на хабитата, съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Hájek et al., 2005.
Автор Даниела Иванова
