Рилска теменуга
Viola orbelica Pancic
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(ii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едно до двугодишно тревисто, сиво-бяло, късо четинестовлакнесто растение. Стъблата високи 10–30 cm, приповдигнати, разклонени от основата. Листата тъпоназъбени, дълги 6–25 mm. Прилистниците листовидни, наделени. Цветните дръжки голи или четинести. Чашелистчетата продълговатоланцетни, заострени. Цветовете кръгли или обратнояйцевидни, по 1–5 на стъбло, единични в пазвите на средните и горните листа, без миризма. Венчелистчетата жълти, в основата оранжеви, горните разперени нагоре и встрани, страничните извити към горните и встрани, долното със седловидно извита бледовиолетова или зеленикава шпора. Плодът кутийка. Цв. VI–VIIІ, пл. VII–IX. Размножава се със семена, които имат добра кълняемост.
Местообитания и популации. Обитава тревисти, скалисти, сипейни места и храсталаци. Образува фрагментирани популации изградени от единични индивиди или малки групи (20–50 индивида) на голямо разстояние една от друга.
Разпространение в България. Пирин, Рила; 1200–2000 m н. в.
Общо разпространение. България, Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Глобалното затопляне и засушаване на климата, активния туризъм в района на разпространение на вида, свързан с утъпкване, бране и замърсяване с битови отпадъци.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. По-голяма част от находищата на вида попадат в границите на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“ и национален парк „Пирин“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Мицевски, 1995; Bondev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
