Гризебахова теменуга
Viola grisebachiana Boiss.
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Стъблата високи 2–8 cm, полегнали или приповдигнати, често подземни. Листата месести, закръгленояйцевидни. Прилистниците цели, листоподобни, голи. Цветните дръжки голи. Цветовете закръглени до широко обратнояйцевидни, по 1–3 на стъбло, единични в пазвите на средните и горните листа, без миризма. Чашелистчетата продълговатояйцевидни, заострени. Венчелистчетата сини, рядко жълти, горните насочени нагоре, страничните извити към горните и разперени встрани, долното с по-тъмни жилки, с права или леко извита нагоре тъмновиолетова до зелено-виолетова шпора. Плодът кутийка. Цв. VI–VIIІ, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава варовити скали и каменисти места. Образува фрагментирани популации, формира малки плътни групи (на 10–15 m2 – стотина индивиди). Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат, двете находища са силно изолирани помежду си и контакта между тях не е вероятен.
Разпространение в България. Пирин (Сев.), Родопи (Ср. – Червената стена над с. Бачково, Триград, Мурсалица); 1300–2800 m н. в.
Общо разпространение. Албания, България, Р Македония, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Активният туризъм в района на разпространение и ограниченото разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България, а част от тях са в границите на национален парк „Пирин“ и в резерват „Червената стена“.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида за оптимизиране режима на охрана.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Valentine et al., 1968.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
