Стройна теменуга
Viola gracilis Sm.
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата няколко, дълги до 25 cm, приповдигнати или изправени, гъсто четинестовлакнести. Листата закръглени, широкояйцевидни, яйцевидни или продълговатоелиптични, тъпоназъбени, по жилките и ръба четинести или рядко голи, с дланевидно или пересторазделени прилистници. Цветовете единични в пазвите на листата, на дълги дръжки. Страничните и горните венчелистчета жълти или синьо-виолетови, долното жълто, синьо-виолетово или бледовиолетово, в основата жълто-оранжево, с 5–7 по-тъмни жилки и 6–10 mm дълга шпора. Плодът кутийка. Цв. V–VIII, пл. VII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти и каменливи места. Среща се най-често поединично, но на места образува петна с добра численост и плътност. Възобновителните възможности на вида са добри, семената имат добра кълняемост.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Осоговска планина); от 1800 до около 2100 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Република Македония).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, коситбата, пашата, замърсяването на местообитанията в резултат на туризма, събирането като декоративно растение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Опазване на находищата на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите. Обявяване на находището в района между върховете Човека и Руен, където се срещат и други редки видове, за защитена местност.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
