Дългошпореста теменуга
Viola delphinantha Boiss.
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii,v)]. IUCN(R), ЗБР, ДХ, БК. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Туфесто полухрастче с вдървеняло коренище. Стъблата високи 5–30 cm, тънки, изправени, голи. Листата приседнали, линейноланцетни или линейни, голи, с една жилка, целокрайни. Прилистниците подобни на листата. Цветните дръжки голи, изправени или отклонени. Цветовете без миризма, единични, кръгли или широко обратнояйцевидни. Венчелистчетата розови, горните разперени назад и встрани, страничните разперени встрани и леко извити надолу, долното на върха врязано, с 2,0–3,5 cm дълга, извита и насочена надолу шпора. Плодът кутийка. Цв. V–VIІ, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава варовити скали, скални пукнатини и каменисти места. Образува фрагментирана, малочислена популация. В резултат на общото засушаване качествата на заеманото местообитание се променят, което води до намаляване на заеманата площ и броя на индивидите.
Разпространение в България. Славянка (местн. Парилски дол); 950–1700 m н. в.
Общо разпространение. България, Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Екстремни температури, събиране за хербарни колекции, малочисленост на популацията, ниска плътност на индивидите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището му се намира в резервата „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Осъществяване на мониторинг на състоянието на популацията.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984; Raus, 1986; Meshinev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
