Viola crinita (Delip.) Delip.
Viola orphanidis Boiss. subsp.crinita Delip.1, 3, 6
Сем. Violaceae – Теменугови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv,v)+2ab(ii,iv,v)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълги меки власинки. Стъблата високи 20–50 cm, изправени, неразклонени. Листата тъпо назъбени, с 3–7 жилки. Прилистниците длановидно или неясно дълбокопересто разсечени, с по-голям от страничните, с дръжка среден дял. Цветовете без миризма, по 1–5 на стъбло, единични в пазвите на средните и горните листа. Венчелистчетата синьо-виолетови, горните насочени нагоре и встрани, страничните извити към горните и встрани, долното по-бледо, в основата оранжево, с тъмновиолетови жилки, на върха закръглено или плитко врязано. Плодът кутийка. Цв. VІ–VIIІ, пл. VIIІ–IX. Размножава се със семена, които имат добра кълняемост.
Местообитания и популации. Обитава планински ливади и пасища, предимно на понижени терени, в иглолистния и субалпийския пояс. Популациите са малочислени, фрагментирани, формирани от малки групи (5–10 индивида), по-често в тревните съобщества от единични индивиди.
Разпространение в България. Славянка, Пирин (Сев. – Баюви дупки); 1500–2100 m н. в.
Общо разпространение. България, Р Македония.
Отрицателно действащи фактори. Активният туризъм в района на разпространение на вида свързан с утъпкване, бране и замърсяване с битови отпадъци, паша и утьпкване от животни.
Предприети мерки за защита. Голяма част от находищата на вида са в границите на резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Алиботуш“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и включване на вида в списъка на защитените растения.
Литература: Делипавлов, 1979, 1984, 2003; Мицевски, 1995.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева