Изрязанолистна глушина
Vicia incisa M. Bieb.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii,iv)+2ab(i,ii); D].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 20–80 cm. Листата чифтоперести; листчетата 3–5 двойки, обратноклиновидни или обратносърцевидни, на долните и средните листа по ръба дълбоковрязано назъбени, на горните продълговати или обратнояйцевидни, целокрайни. Флагчето бледосиньо, розово или тъмновиолетово. Чашковите зъбци равни на дължината на тръбицата. Плодът боб, дълъг 3,7–4,2 cm и широк 5–6 mm, гладък, кафяв до кафяво-черен, с 6–8 семена. Семената дълги 3,5 mm, широки 3,5–3,8 mm. Цв. V–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по сухи, тревисти и пустеещи места, върху серпентинитни скали, на излужени канелени горски почви, в низините и предпланините, в тревния етаж на съобщества отQuercus pubescens, Carpinus orientalis, Paliurus spina - christi и др.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между Царево, Китен, Ахтопол и Синеморец), Славянка (с. Парил, Гоце Делчевско), Родопи (Изт. – с. Меден бук и с. Казак, Ивайловградско), Странджа (Малко Търново, с. Фазаново, Бургаско, с. Българи, Малко Търновско); между 50–950 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Строителството по Южното Черноморско крайбрежие, изсичането на широколистните гори, пашата.
Предприети мерки за защита. Някои популации са в границите на природен парк „Странджа“. По-голямата част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие; обявяване на находищата му за защитени територии.
Литература: Кузманов, 1976; Терзийски, 1984; Делипавлов, Стойчев, 1994.
Автор Димитър Димитров
