Подземноплодов уров
Vicia amphicarpa Dorth.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A3c; B1ab(ii,iv); D].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Образува подземни издънки с клейстогамни цветове. Стъблата високи 20–80 cm. Листата перести, с 3–4 двойки линейноклиновидни листчета. Чашковите зъбци по-къси от тръбицата. Флагчето пурпурновиолетово. Плодът боб, дълъг 3–3,5 cm, широк 4–5 mm, гладък, почти гол, тъмнокафяв, с 8–10 семена. Семената дълги 3,8–4 mm, широки 4,5–5 mm. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми или се самоопрашва. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по сухи, варовити и тревисти места, в храсталаци от драка (Paliurus spina - christi) и др., в ксеротермния дъбов пояс до пояса на бука.
Разпространение в България. Славянка (Стъргач планина, над с. Илинден, Гоце Делчевско), Пирин (Ю. – град Мелник), Рила (околностите на Рилски манастир), Тракийска низина (с. Исперихово, Пазарджишко); между 100 и 1200 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Крим.
Отрицателно действащи фактори. Експлоатация на кариери за варовик (Пазарджишко, Гоце Делчевско), пашата и строителство на пътища.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на находищата му при с. Исперихово и с. Илинден (Гоце Делчевско) за защитени местности.
Литература: Кузманов, 1976; Терзийски, 1984.
Автор Димитър Димитров
