Verbascum urumoffii Stoj. & Acht.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Приосновните листа с 6–10 cm дълги дръжки, до 20 cm дълги и 8 cm широки, обратнояйцевидни до елиптични, с клиновидна основа, на върха тъпо заострени, целокрайни, отгоре оголяващи, отдолу напластено влакнести. Стъбловите листа по-дребни, със скъсяващи се дръжки, горните приседнали. Съцветието пирамидално, метличесто. Цветовете по 2. Венчето 20–25 mm в диаметър, жълто, отвътре голо, отвън разредено звездовидно влакнесто. Тичинките 5, дръжките с бели папили, долните 2 в горната част голи; прашниците еднакви, бъбрековидни. Плодът кутийка. Цв. V–VII, пл. VII–X. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи тревни съобщества върху плитки хумусно-карбонатни почви.
Разпространение в България. Витошки район, Знеполски район; от 600 до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяването и утъпкването, пашата, сукцесионните процеси в местообитанията, събирането за букети.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията на Голо бърдо е в границите на резерват „Острица“. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и провеждане на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1995; Stojanoff et al., 1934; Dimitrov, 2002.
Автор Борис Асьов, Цветомир М. Денчев