Цар-Борисов лопен
Verbascum tzar-borisii (Davidov ex Stoj.) Stef.-Gat.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла изправени, високи 40–70 cm, бялонаплaстени. Розетковите листа широколанцетни, дълги 7–15 cm, широки 2,5–4 cm, едроназъбени, бялонаплaстени, понякога оголяващи по горната повърхност. Стъбловите листа намаляващи във височина. Съцветията метлици, цветовете групирани по 2–3. Венчето 20–25 mm в диаметър, бледожълто, отвън гъсто разклоненовлакнести. Тичинките 5, тичинковите дръжки жълтеникави, с дълги бели папили, прашниците светложълти, бъбрековидни. Плодът 4–5 mm дълга яйцевидна кутийка. Цв. V–VІ, пл. VIІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава специфичен хабитат – отворени тревни съобщества на мергелни склонове с каменисти излази. Вид със слаба конкурентна способност, срещащ се по крайно бедни на хранителни вещества, сухи, слънчеви места. Известни са четири популации, заеманата площ е под 1,5 km2. Популациите на хълмовете край Девня наброяват около 700–850 и 150–170 индивида, а числеността на двете популации на Венчански дюз – около 1000 растения. Характерен е много ниския процент цъфтящи индивиди – 1–5 %.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Белослав – вероятно изчезнало), Североизточна България (Сиври тепе и съседен хълм край Девня и Венчански дюз при с. Венчан); до 300 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и екстремните условия на местообитанието. Опитите за залесяване на хълмовете.
Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището на Венчанския дюз е в защитена територия и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на състоянието на популациите, на биологията и екологията на вида. Обявяване на находището при Девня за защитена територия и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанова-Гатева, 1995; Stojanoff, 1928.
Автор Антоанета Петрова
