Veronica turrilliana Stoj. & Stef.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv);C1]. IUCN(R), ЗБР, БК. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вертикално коренище. Стъблата изправени, високи 8–35 cm, разклонени, простовлакнести. Листата последователни, кожести, яйцевидни, елиптични до ланцетни, на къса дръжка или приседнали, с дребни жлези. Цветовете в рехави гроздовидни съцветия. Венчелистчетата лилаво-сини, със светложълт пръстен в средата. Прицветниците целокрайни, ланцетни, голи. Плодът овална, слабо двойноизпъкнала кутийка. Цв. IV–V, пл. VI–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи варовити скали и скални пукнатини. Образува фрагментирани популации, изградени от малобройни разпръснати индивиди. Находището северно от Малко Търново, откъдето е описан вида, е унищожено.
Разпространение в България. Странджа (южно от с. Звездец – местн. Ковач; около с. Стоилово – местн. Петрова нива, с. Сливарово, Изворите на Младежка река, резерват „Средока“; резерват „Витаново“); на около 200 m н. в.
Общо разпространение. България, Европейска Турция (Странджа).
Отрицателно действащи фактори. Общото засушаване на климата и деградацията на хабитата водят до намаляване на броя на находищата, на заеманата площ и съкращават числеността на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида са в границите на природен парк „Странджа“, някои от тях на териториите на резерват „Средока“ и резерват „Витаново“, и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на площта и числеността на популациите, на биологията и екологията на вида. Проучване на възможностите за отглеждане в експериментални колекции. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Пеев, 1973, 1984, 1995; Гусев и др., 1997; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева