Verbascum spathulisepalum Greuter & Rech. f.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ac(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с допълнителни розетки в основата на цветоносното стъбло. Стъблото високо 40–50 cm, в горната половина разклонено. Приосновните листа с 1–8 cm дълги дръжки, петурите дълги 3–8 cm, широки 1,5–4 cm, елиптичнояйцевидни до закръгленояйцевидни, цели, с клиновидна основа, ситно равномерноназъбени. Стъбловите листа на много по-къси дръжки, по-дребни, преминаващи в прицветници. Цветовете разположени по 2, рядко 3–4 в едностранен дихазий, образуващи пирамидално метличесто съцветие. Чашката дълга 3–5 mm, разредено разклоненовлакнеста. Венчето 20–25 mm в диаметър, яркожълто, отвън и отвътре голо. Тичинките 5; тичинковите дръжки изцяло покрити от виолетови папили. Цв. VI–VI, пл. VII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Среща се по скални пукнатини и каменисти тревисти места из храсталаци и редки гори. Популациите са малочислени, с единични индивиди, рядко с малки групи. Възобновяват се сравнително добре.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – с. Долно Луково, Ивайловградско и Мъгленишки рид над с. Горни Юруци); около 300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България и Северна Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Паша на селскостопански животни, залесяване, строеж на пътища за дърводобив и охрана на държавната граница, ограничен ареал и ниска плътност на популацията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията, на застрашаващите фактори за вида. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхраняване в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1992.
Автор Чавдар Гусев