Скален лопен
Verbascum rupestre (Davidov) Fergus.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iv)+2ab(iv)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многодишно тревисто жлезистовлакнесто растение. Стъблата високи 20–60 cm. Листата тъмнозелени, лировидно или пересторазсечени, приосновните по-едри, с повече дялове. Цветовете в гроздовидни съцветия, до 2 cm в диаметър, венчето жълто, тичинките 4, долните 2 с по-дълги дръжки, с кичур дълги виолетови власинки и низбягващи прашници, горните изцяловлакнести, с бъбрековидни прашници. Плодът кутийка. Цв. V–VІІ, пл. VІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. В скални пукнатини на отвесни участъци, много рядко и по каменисти места, на силикатна основа. Популациите са силно фрагментирани поради изолацията на подходящите местообитания. Наблюдаваните популации край Меден камък в района на гр. Маджарово, Средна Арда, Железни врата, са с ниска численост и плътност.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – скалните масиви в долината на р. Арда, Горно Луково, Глухите камъни), Тракийска низина (южно от Харманли и при Мезек); до около 800 m н. в.
Общо разпространение. Гърция (североизточната част), България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската плътност на популациите. В миналото – рудодобивната дейност.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои находища са на територията на защитените местности „Кован кая“ и „Средна Арда“. Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучвания върху състоянието на популациите, на биологията и екологията на вида и на заплахите. Спазване на режимите на защитените територии.
Литература: Китанов, 1943; Андреев, 1993; Василева, Тодорова, 1994; Стефанова-Гатева, 1995; Стойчев, Петрова, 2003; Delipavlov, 1992; Petrova, 2004b.
Автор Антоанета Петрова
