Жлезист лопен
Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Балкански субендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение, късо жлезистовлакнесто. Едногодишните розетки с удължени, дълбоко перестонаделени, листа. Цветоносните стъбла високи 100(140) cm. Цветовете до 2,5 cm в диаметър, венчето жълто, тичинковите дръжки оранжеви с бели власинки, прашниците бъбрековидни. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, много малък процент от поникналите растения оцеляват до цъфтеж и плодоносене.
Местообитания и популации. Среща се в тревни съобщества по сухи припечни песъчливи и каменисти места. Характерен вид за крайбрежните и вътрешните неподвижни дюни. Важни находища има при Побити камъни, дюните южно от устието на р. Камчия, при Несебър и в района на Сакар. Плътността на популациите, за които има данни, е много ниска, обикновено под 0,05 индивиди/m2, като съотношението между вегетативни (едногодишни) и генеративни растения е 95:5.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Тунджанската хълмиста равнина; до 200 m н. в.
Общо разпространение. Източната част на Балканския полуостров (Източна България, Югоизточна Румъния, европейската част на Турция).
Отрицателно действащи фактори. В последните десетилетия най-значимо е унищожаването на популациите в резултат на туристическата инвазия със съпътстващото строителство. В по-дългосрочен аспект отрицателно влияние имат залесяването с иглолистни, лозарството по песъчливите терени в крайбрежната зона, интензивната паша и др.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои находища са в границите на защитени местности „Побити камъни“ и „Камчийски пясъци“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Контрол за спазването на режимите на защитените територии. Мониторинг на състоянието на популациите. Природосъобразно стопанисване на крайбрежните хабитати. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. Според Стефанова-Гатева (1995) видът се среща в Странджа, но посочените селища са в Тунджанската хълмиста равнина.
Литература: Георгиев, Китанов, 1939; Йорданов, 1941; Мешинев и др., 1994; Стефанова-Гатева, 1995; Филипова-Маринова и др., 2000; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Petrova, 1997.
Автор Антоанета Петрова
