Лъжеблагороден лопен
Verbascum pseudonobile Stoj. et Stef.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–80 cm. Приосновните листа дълги около 10 cm, широки до 3 cm, продълговати, перестонаделени и вълновидно нагънати, сивкави. Съцветията разклонена, яйцевиднопирамидална метлица. Цветовете на групи по 3–5 в основата на съцветието, а към върха поединично. Венчето 1,5–2 cm в диаметър, жълто, отвън голо. Тичинките с оранжеви дръжки и еднакви бъбрековидни прашници. Плодът яйцевидна до цилиндрична кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по варовити каменисти и сухи тревисти места с плитка почва. Образува мозаечни популации с единични разпръснати индивиди или на малки групи.
Разпространение в България. Западни гранични планини (с. Огражден), Струмска долина (Ю.), Славянка, Пирин (Ю.); до 400 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Югозападна България, Североизточна Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Дребномащабно залесяване, животновъдство, промени в режима на стопанисване на земите, туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите. Изследване на състоянието на хабитата, както и поддържане и опазване на хабитата и заеманата територия.
Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1995.
Автор Десислава Сопотлиева
