Наделенолистно великденче
Veronica multifida L.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многодишно тревисто растение с кòсо коренище. Стъблата тревисти, изправени, високи 20–60 cm, разклонени от основата, прилегнало, сгъстяващо се под съцветието, простовлакнести. Листата тревисти, яйцевидни, двойно- или тройноперести, със завити навътре ръбове; листните дръжки до 1 mm, на повърхността с прости власинки и триклетъчни жлези. Цветовете в странични, рехави, гроздовидни съцветия. Прицветниците ланцетни или двойно-, тройноперести. Цветните дръжки 2,5–4 mm дълги. Венчелистчетата сини. Плодът обратнотриъгълна до обратносърцевидна кутийка, с прости прилегнали власинки. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи скалисти и песъчливи места в низините. Популацията е фрагментирана, изградена от малобройни разпръснати индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Балчик, около Варна), Североизточна България (местн. Побити камъни, с. Белослав), Тракийска низина (между селата Щит и Райкова могила), Тунджанска хълмиста равнина (с. Голям Дервент, Ямболско); до около 200 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Югозападна и Централна Азия, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Активният туризъм в района на разпространение застрашава вида от унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на застрашаващите фактори, на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и разработване на План за действие за опазване на вида. Включване на популациите в защитени територии и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. Има много данни за по-широко разпространение наV. multifida L. Тази неточност се дължи на приликата й с таксони отV. austriaca L.
Литература: Пеев, 1973, 1995.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
