Дребноцветен лопен
Verbascum minutiflorum Stef.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Приосновните листа с дръжки, дълги 10–12 cm, до 30 cm дълги и 12 cm широки, яйцевидни до яйцевидноланцетни, островърхи, с клиновидна основа, назъбени, отгоре с редки власинки, отдолу напластеновлакнести. Стъбловите листа по-дребни, с по-къси дръжки. Цветовете по 8–20 в дихазии, с по 2 прицветника. Венчето 5–10 mm в диаметър, жълто, отвътре голо, отвън разредено звездовидновлакнести. Тичинките 5, дръжките с виолетови папили, долните 2 в горната си част голи; прашниците еднакви, бъбрековидни. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по открити тревисти места, разсветлени горски поляни, по-рядко в границите на селищата. Видът е представен с една популация със силно фрагментирана структура, под формата на разпръснати малочислени групи.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – Камчийска планина, ловен резерват „Шерба“, на север до с. Гроздьово, на запад до яз. „Елешница“); до 100 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за съществуването на вида са свързани с деградацията на хабитатите, причинена от селищното развитие, туризма и залесяването.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Допълнително проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на заплахите за съществуването му. Поддържане и опазване на хабитата и заеманата територия.
Литература: Стефанов, 1965; Стефанова-Гатева, 1995.
Автори Десислава Сопотлиева, Борис Асьов
