Гризебахово великденче
Veronica grisebachii Walters
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с разклонен главен корен. Стъблата изправени или приповдигащи се, високи 4–18 cm, прости или разклоняващи се, прилегнало-простовлакнести. Листата яйцевидни до ланцетни, приосновните цели, средните и горните перести, на 1–2 mm дълги дръжки, с прости власинки или голи. Цветовете с рехави гроздовидни съцветия. Прицветниците целокрайни, линейноланцетни, с прости власинки. Венчелистчетата светлосини с по-тъмни жилки. Плодът триъгълна, сплесната, с редки власинки кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи тревисти и камениста места на варовик. Според стари наблюдения (1974) популацията е малобройна (10–15 индивида на 100–200 m2). Находищата около Крумовград и Кърджали са унищожени. Нови находища не са установени. По устни данни се съобщава находище в с. Подкова, Кърджалийско.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – около Кърджали и Крумовград); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Гърция, Европейска Турция), Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Загуба на хабитата поради развитието на селищата. Находищата около Кърджали и Крумовград попадат в границите на населените места.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Необходимо е целенасочено търсене, защото според наличната информация, разпространението на вида у нас е под съмнение в настоящия момент. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на състоянието на местообитанията. Внасяне на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Пеев, 1973, 1995.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
