Сиво великденче
Veronica glauca Sibth. & Sm.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с вретеновиден главен корен. Стъблата изправени, високи 5–30 cm, разклоняващи се от основата, рядко просто или единично жлезистовлакнести. Листата яйцевидни до яйцевиднотриъгълни, перести или дълбоконазъбени, на 2–6 mm дълги дръжки, срещуположни, с прости власинки и триклетъчни жлези. Цветовете в рехави гроздовидни съцветия. Прицветниците в горната част на съцветието ланцетни, долните перести, листоподобни. Цветните дръжки по-дълги от чашката, отклонени. Венчелистчетата сини. Плодът обратнояйцевидна до закръглена, гола кутийка, слабо изрязана на върха. Цв. III–IV, пл. IV –V. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по ниви и синури като плевел само в едно находище, на ограничена площ. Популацията е била с добра численост, но се наблюдава тенденция на намаляване.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (около Ямбол); 200 m н. в.
Общо разпространение. България, Гърция, гръцките източноегейски острови, Крит, Албания.
Отрицателно действащи фактори. Обитава силно повлияна от човешкото въздействие зона, с активно земеделие. Третира се като плевел и се унищожава.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Проучване на застрашаващите фактори, на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Пеев, 1973, 1995.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
